ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ревизия в навечерието

Ревизия в навечерието
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има моменти около Бъдни вечер и Коледа, в които само си повтарям думите на рибата от филма “Немо”: “Просто плувай, просто плувай!” Ако сте го гледали, ще си спомните и интонацията, която е половината от цялото внушение. Но и да не сте го гледали, не се изисква много, за да разберете какво му е на човек, който си повтаря “про-сто плувай”...

Големите семейни радости, както и големите семейни разочарования, плуват успоредно с мен. Това е времето в годината, в което радостно или болезнено си давам тиха сметка кой какво дава и какво получава. Да си го кажем направо: всички имаме очаквания. И най-тежките разочарования идват от несподелени емоции – особено от тези в роднинския кръг. Защото Коледа е най-семейният празник от всички празници.

***

В интервю за Си Ен Ен американски терапевт твърди, че голяма част от клиентите му си записват двойни часове преди Коледните празници. Целта им е да “оцелеят” и на тези празници въпреки семействата си. “Винаги всичко завършва зле” – казва негова пациентка.

Понякога, обаче, всичко започва зле. Понякога дори фактите не са толкова лоши, колкото е неподходящ тонът, с който са поднесени. Чувството, че си на клона на родословното дърво само на хартия, е неприятно. Всъщност никой не наследява дърво на приятелите, но всички имаме родословно дърво. И Коледа се заиграва с тази емоционалност всяка година в милиони домове.

***

Преди години, когато дъщеря ми беше малка, бяхме на френско-българска сватба в Прованс. С нас пътуваше и баба, за да могат “младите” да се веселят. В същото време всички френски семейства независимо от броя на децата, бяха в пълен комплект, без странична помощ. В късните часове на отиващия си ден и сред звука на бесен рок попитах булката: “Защо тези деца са тук, нямат ли си баби?” Тя се обърна и ми даде единствения възможен отговор за традиционното западно общество: “Имат. И баби, и гледачки, но това е семейството. Това е цялото семейство.”

Забелязвам го все повече и сред нас. Единичната стойност на отделното семейство е Коледната реалност, или Великденската, или някоя друга. Тази единица носи някаква самодостатъчност.

***

Примирение, смирение, приемане – какви са решенията? Решенията са вътре в нас. “Единственият човек, който трябва да се промени, за да се чувствам добре – това съм самата аз. И слава Богу. Защото това е и единственият човек, върху когото понякога имам някакъв контрол.” *

Финалът на Коледните ревизии е все оптимистичен. Труден е пътят. Не се научих да го избягвам. Случва ми се всяка година. В еднакво суров вид. Но малките ми постижения са в това, че съкратих времето за неговото извървяване. Все отнякъде трябва да се започне, нали?

 

*Alexis Spencer Lopez, Special to CNN

 

 

Всеки от нас е разказ и вярвам, че и аз съм. Най-първо съм човек. И после редувам от момиче до жена и може би най-много майка. По-късно на същия ден съм и съпруга, а на следващия съм производител – на текстове, мисли и други полезни дейности. Емоционален център на една малка фамилна група. Любител на четенето, анализа, тичането (вече двегодишно занимание за моя собствена изненада) и психолог...