Любов и други бедствия

С любов за лятото, най-великият провокатор

Ах, лято, колко много ни липсваше!

С любов за лятото, най-великият провокатор

Снимка: Adrianna Calvo

Пристигна най-сетне! Какво ще ни поднесеш тази година? За колко приятелства ще си причина? За колко разбити сърца ще бъдеш отговорно?

Ще позволиш ли на дъжда да бъде твоята сродна душа или ще предпочетеш изпепеляващото слънце с неговите всепоглъщащи изгреви и залези? А небето? Ще напишеш ли някои отговори на него? Ами морето, планините, малките улици на града?...

Истината е, че не знаеш, защото си непредсказуемо, нали? Обичаш спонтанността. Смяташ, че ти си единственото време от годината, през което можем да оставим графиците и алармите настрана. Съгласна съм с теб, но разбери, цяла есен, зима и пролет сме под напрежение. Притесняваме се дали ще получим отлични оценки на изпитите си, дали ще си намерим хубава работа и какво ли още не.

Нека да си кажем как стоят нещата в действителност. Копнеем за теб. Мечтаем за теб. Искаме те. И ето те, най-накрая си тук, при нас, а ние сме толкова уплашени, защото от опит знаем, че отсега нататък ще излизаме от зоната си на комфорт по-често. И заради същата причина сме безумно щастливи, развълнувани.

Правим неща, за които сме нямали смелост досега.

Всяка година ти задаваме едни и същи въпроси в началото. В края няма как да бъдем по-удовлетворени, че сами сме научили отговорите, а междувременно играем на детективи и се опитваме да разберем какво си ни приготвило този път. Но дори да се доближим до решението на казуса, ти веднага променяш правилата.

Лято, толкова си своеволно, алено, опияняващо! През теб мечтаем за толкова много. Благодарение на теб прекарваме време с хора, които най-накрая могат да си отдъхнат, пътуваме повече, душите ни се усмихват, отдаваме се на младостта и лекомислието. Правим неща, за които сме нямали смелост досега. Прегръщаме, целуваме, споделяме, тръгваме си, връщаме се, плачем, смеем се, живеем.

А нощите! Ах, колко много обичаме летните нощи! Толкова тайни пазят и толкова неща са виждали! Как се молим никога да не бъдат разказани. Усмивките, които се появяват на лицата ни, когато се сетим за тези нощи, са по-специални, просто защото са незнайни. Лято, молим те, мълчи си.

Любовта, тя също бива непринудена. Спираме да тълкуваме всеки един детайл. Даряваме я на всички - приятели, семейство, онзи човек. Да, на онзи човек, който е специален това лято и който беше, е, ще бъде такъв до края. Нека си признаем, благодарение на теб, лято, се превръщаме в хора, които са по-отворени за света, за емоциите, за преживяванията.

Ще запазим всички онези моменти, които ни карат да поруменяваме, и кой знае, най-вероятно ще бъдем вдъхновени до такава степен, че да станем по-малко мързеливи. В началото на септември по традиция ще се натъжим. Но нека не мислим за това отсега.

Ах, лято, колко много ни липсваше!