Любов и други бедствия

С някой друг, някъде другаде

Денят не е важен, никога не очакваш тази среща. Дотолкова си свикнала с интериора на спалнята ви и спокойния ритъм на живот, че признай си, отдавна си спряла да мислиш за него. Той е някъде там, в миналото, дълбоко скрит под пластове емоции и сълзи, когато ти си била по-даваща и смееща се по-силно, когато за теб не е имало друг вариант, освен да се бориш за щастието си и да живееш пълноценно.

С някой друг, някъде другаде

Денят не е важен, никога не очакваш тази среща. Дотолкова си свикнала с интериора на спалнята ви и спокойния ритъм на живот, че признай си, отдавна си спряла да мислиш за него. Той е някъде там, в миналото, дълбоко скрит под пластове емоции и сълзи, когато ти си била по-даваща и смееща се по-силно, когато за теб не е имало друг вариант, освен да се бориш за щастието си и да живееш пълноценно.
[[quote:0]]Но всичко това е много далеч, на разстояние от много дни и нощи, които са те довели в този кръговрат на ежедневието – сметки, покупки, планове за деца… A после, бам! Сблъсквате се на улицата и... Всичко се връща за секунди, минути по-късно вече не си тук, не помниш списъка с покупките и не знаеш какви ангажименти са ти останали някъде там, в стария живот, където емоциите са оскъдни, а на преден план стоят – „стабилността и уважението“.

И тази вълна от чувства те поглъща. Усещаш как се ще се пръснеш от всичко, което започва бясно да се блъска в теб. Но защо? Как се случи така? А ако можеше другояче, да бъдем други, с други, на друго място… Емоцията, която те друса като въртележка в продължение на часове, а ти просто не знаеш къде живееш – пътят към стария живот е блокиран. Как да се върнеш при тиганите и тъгата, когато светът разцъфва пред теб? Пътят напред, ами... Tой не съществува.

Гледаме се със смях в очите, мислим си, „Ами ако…“, стискаме ръка и продължаваме. Всеки към своите задължения, която е натрупал във времето, в които очите ни не си говорят и ни остава само надеждата, че скорошна среща няма да има. Защото имаме нужда да сглобим света си след това неочаквано земетресение. А за това определено ще ни трябва време…