Живея точно над детската градина. И понякога неволно, извинявам се, в късния следобед ставам свидетел на разговорите между детето и родителя, който току-що го е повел със себе си. Всеки в различна посока. Питат се как е преминал денят, пазарят се дали да се приберат направо у дома, отварят пакет със снакс или просто бързо ги прибират в колата.
И днес се замислих... (да, правя и това понякога). Защо ми е така приятно топло. Не беше само от настъпващата пролет. Опитах се да си спомня кога последно чух някой да вика на детето си. И ей, хора, обнадеждена съм! Вие обичате децата си. Радвате им се![[more]]Няма да развалям добрата новина с по-дълбоки разсъждения и затова ще завърша така: Щом има любов в оношенията, има и надежда за по-добро!
