ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сама на пътешествие: защо понякога не ни трябва plus one

Сама на пътешествие: защо понякога не ни трябва plus one

Снимки: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обикновено съобразяваме собствените си планове с тези на друг – любимия мъж, семейството, приятелите, а невинаги има и кой да сподели спонтанните ни лудости – да отидем на концерт на любимата си група в Берлин например. Представяте ли си обаче да не го правите, а сами да начертаете своя маршрут, да съберете багаж в един малък куфар и да „избягате“ сами, извън България, дори и за два дни. Толкова освобождаващо звучи, нали? Но не всички имат смелостта да го направят.

Моето първо пътуване сама се случи точно преди две години. Напълно планирано и без да питам дали някой иска да дойде с мен. Толкова неща се бяха случили, че имах нужда да сменя лентата, да избягам за малко и да остана сама със себе си. Да, вярно е, че съм сингъл и спонтанните лудости по-лесно се реализират, но допълнителните условности понякога са само оправдания. Всички обичаме женските уикенди с много танци и коктейли или романтичните пътешествия с любимия човек, но тези, на които избираме да бъдем без plus one, могат да бъдат не по-малко вълнуващи.

И така преди две години избрах Рим, който никога не бях виждала, за първото си „самотно“ пътешествие, а low cost билетите бяха толкова изгодни, че дори не се замислих. Истината е обаче, че съобразих датите на престой с концерт на The xx, които исках да чуя на живо и реших, че е още една достатъчно добра причина за моето кратко бягство. Освен това нямаше нужда да се съобразявам с други хора, което ми спестява натоварените туристически обиколки (обикновено ги пропускам, за сметка на галерии и малки уютни книжарници, в които мога да прекарам часове).

Препускам без ясна посока из улиците, за да открия онези градски кътчета, любими на местните, както и малките ресторантчета, в които мога да обядвам дълго и напоително с няколко чаши совиньон блан. А ако съм в някой град в Европа, който не е толкова интересен, хващам влак и отивам до някой съседен само за ден.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...