Обикновено съобразяваме собствените си планове с тези на друг – любимия мъж, семейството, приятелите, а невинаги има и кой да сподели спонтанните ни лудости – да отидем на концерт на любимата си група в Берлин например. Представяте ли си обаче да не го правите, а сами да начертаете своя маршрут, да съберете багаж в един малък куфар и да „избягате“ сами, извън България, дори и за два дни. Толкова освобождаващо звучи, нали? Но не всички имат смелостта да го направят.
Моето първо пътуване сама се случи точно преди две години. Напълно планирано и без да питам дали някой иска да дойде с мен. Толкова неща се бяха случили, че имах нужда да сменя лентата, да избягам за малко и да остана сама със себе си. Да, вярно е, че съм сингъл и спонтанните лудости по-лесно се реализират, но допълнителните условности понякога са само оправдания. Всички обичаме женските уикенди с много танци и коктейли или романтичните пътешествия с любимия човек, но тези, на които избираме да бъдем без plus one, могат да бъдат не по-малко вълнуващи.
И така преди две години избрах Рим, който никога не бях виждала, за първото си „самотно“ пътешествие, а low cost билетите бяха толкова изгодни, че дори не се замислих. Истината е обаче, че съобразих датите на престой с концерт на The xx, които исках да чуя на живо и реших, че е още една достатъчно добра причина за моето кратко бягство. Освен това нямаше нужда да се съобразявам с други хора, което ми спестява натоварените туристически обиколки (обикновено ги пропускам, за сметка на галерии и малки уютни книжарници, в които мога да прекарам часове).
Препускам без ясна посока из улиците, за да открия онези градски кътчета, любими на местните, както и малките ресторантчета, в които мога да обядвам дълго и напоително с няколко чаши совиньон блан. А ако съм в някой град в Европа, който не е толкова интересен, хващам влак и отивам до някой съседен само за ден.
Има още...
Пътуването сами ни прави и много по-внимателни и организирани, защото в група се чувстваме защитени. Точно това пък добавя дозата вълнение и адреналин в цялостното изживяване, дори и да сме изправени пред някакво препятствие по пътя. Изход винаги има!
И трансформиращо, и пречистващо може да бъде едно такова пътуване. Разказа ни го и Елизабет Гилбърт още преди няколко години с „Яж, моли се и обичай“, а стъпката всяко едно момиче да се реши на такова пътуване, може да бъде само на клик разстояние. На нас сега ни е лесно, което не може да се каже за Изабел Еберхарт, която прекосява сама пустинята Сахара през XIX век, но това съвсем не я отказва да го направи. Нас какво ни спира?
Ето какво е добре да имате предвид, преди да тръгнете сами на път:
• Прочетете нещо за мястото, на което отивате. Поне малко за вдъхновение, особено ако не ви е много познато и ви е за първи път. Потърсете някой блог или форум на хора, които споделят свои преживявания. Въпреки че няма нищо по-хубаво от това да ги откривате сами.
• Внимавайте със съветите, които някой би ви дал. Особено ако той самият не е преминал по този маршрут, по който вие тръгвате. Инвестирайте в добър пътеводител, а разговорите с местните хора могат да ви насочат в пъти по-добре – къде трябва и къде не трябва да ходите.
• Направете първото си „самотно“ пътуване до някое по-близко място в Европа за няколко дни, дори и най-малко заради това, че всичко е по-уредено. Това ще ви даде увереност, така че всяко следващо пътуване да бъде по-далечно и по-дълго.
• Добре е да фокусирате пътуването си около още нещо – концерт, фестивал, уъркшоп или кулинарен курс. Така ще го осмислите още повече и ще се чувствате по-ангажирани и свободни, че правите нещо, което обичате.
• За настаняване е по-добре да изберете хотел, а не хостел. Да, за едно момиче е по-сигурно да избере единична стая в хотел, а не да се озове в стая с още десет непознати. Понякога разликата в цената е много малка. Airbnb също е опция, въпреки че тази платформа е по-изгоден вариант, когато сте голяма компания и е готино да си наемете апартамент. Е, вие сте на ход!
А сами на концерт или театър ходите ли?
