ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сеир

Сеир

Този път не бързам за кино или театър, ще пообиколя магазините, и то в центъра, и затова се чувствам, движа и държа лежерно и спокойно. Някак слънчево и светло ми е (случката е преди последните дъждове). Качвам се на "железния кон" (трамвай №5) и се сепвам - в носа ме удря остра и натрапчива миризма на застояла и напластена мръсотия, гнилоч, прокиснало с "лек примес" на повръщано и многократно препикано! Абе, тези хора нямат ли обоняние? Всички имат и явно са по-информирани от мен, но страхливо и безразлично-покорно се свиват и само бърчат нос.

"Каква е тая смрад, бе?", изкрещява ватманката, оправна и енергична жена с остри черти, резки движения и прическа на "шанца" отпреди десетилетия. Предните нещо смутолевят, тя се изстрелва като топка, погалена от крака на "модерния ляв", и се затичва по плочките на спирката. "Замърсителят" е изгонен позорно (този може да кандидатства за световен рекорд как само с тяло и дрипи можеш да обгазиш средноголям град) и дори не прилича на клошар - около 60-годишен тип с приятна физиономия, благо изражение, бели коса и хайдушки мустаци и пременен (20 градуса по Целзий е) с червена пухенка, която от мръсотия и отвесни черни черти е заприличала на екипа на "Локо"-то.

Пътниците облекчено си отдъхват и плахо почват да поемат въздух на големи глътки (атмосферата се прочиства светкавично), а на следващата спирка се качва нов див психопат, отровно жълто-зелен като тютюнджийска храчка - познавам го бегло, малко по-стар от мен е, но прилича на грохнал старец. Изкатерва се с демонстративно охкане (много по-млада жена му отстъпва място), мърмори си сам и дори дочувам, че злобно коментира разговорите на околните. Шишкаво тантуресто тяло, къси патрави крака, шкембе, обла глава с широко плоско лице, увенчана с прораснала сива коса като ореол около плешивия череп, дебели кокалени очила, увеличаващи завистливи и пакостливи очички, зимна шуба с кожена яка и карирано шалче! Знам, че слуша "Бийч Бойс", а си докарва пари, като по "кафявите" вестници си "спомня" как Тодор Живков развратничил с масажистки и медицински сестри. Изтърсак е на "политбюро" и е чудесен пример за генетичния материал и антропологията на неграмотните комунистически крадци и убийци, които дойдоха от землянки, разстреляха елита от софиянци, откраднаха им балтоните и се настаниха в домовете им с кисело зеле и кьопоолу.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.