Този път не бързам за кино или театър, ще пообиколя магазините, и то в центъра, и затова се чувствам, движа и държа лежерно и спокойно. Някак слънчево и светло ми е (случката е преди последните дъждове). Качвам се на "железния кон" (трамвай №5) и се сепвам - в носа ме удря остра и натрапчива миризма на застояла и напластена мръсотия, гнилоч, прокиснало с "лек примес" на повръщано и многократно препикано! Абе, тези хора нямат ли обоняние? Всички имат и явно са по-информирани от мен, но страхливо и безразлично-покорно се свиват и само бърчат нос.
"Каква е тая смрад, бе?", изкрещява ватманката, оправна и енергична жена с остри черти, резки движения и прическа на "шанца" отпреди десетилетия. Предните нещо смутолевят, тя се изстрелва като топка, погалена от крака на "модерния ляв", и се затичва по плочките на спирката. "Замърсителят" е изгонен позорно (този може да кандидатства за световен рекорд как само с тяло и дрипи можеш да обгазиш средноголям град) и дори не прилича на клошар - около 60-годишен тип с приятна физиономия, благо изражение, бели коса и хайдушки мустаци и пременен (20 градуса по Целзий е) с червена пухенка, която от мръсотия и отвесни черни черти е заприличала на екипа на "Локо"-то.
Пътниците облекчено си отдъхват и плахо почват да поемат въздух на големи глътки (атмосферата се прочиства светкавично), а на следващата спирка се качва нов див психопат, отровно жълто-зелен като тютюнджийска храчка - познавам го бегло, малко по-стар от мен е, но прилича на грохнал старец. Изкатерва се с демонстративно охкане (много по-млада жена му отстъпва място), мърмори си сам и дори дочувам, че злобно коментира разговорите на околните. Шишкаво тантуресто тяло, къси патрави крака, шкембе, обла глава с широко плоско лице, увенчана с прораснала сива коса като ореол около плешивия череп, дебели кокалени очила, увеличаващи завистливи и пакостливи очички, зимна шуба с кожена яка и карирано шалче! Знам, че слуша "Бийч Бойс", а си докарва пари, като по "кафявите" вестници си "спомня" как Тодор Живков развратничил с масажистки и медицински сестри. Изтърсак е на "политбюро" и е чудесен пример за генетичния материал и антропологията на неграмотните комунистически крадци и убийци, които дойдоха от землянки, разстреляха елита от софиянци, откраднаха им балтоните и се настаниха в домовете им с кисело зеле и кьопоолу.
Винаги минавам по "Витошка", за да се посмея ехидно на примитивите, които гладно плюскат и тъпчат безформени грозни тела в заведения, тип "Рафи". Да пиеш на главната улица и да гледаш сеир, е чудесно, но да си пъхаш в устата пред всички обикновена храна (там няма магьосници със съставките, менюто, приборите и подправките, "молекулярна" кухня, "звезди" на "Мишлен", гъши дроб, фугу и гурме кулинарни изненади), примесена с прах и кал, докато те наблюдават движещите се по оста "Люлин-Студентски град" (връзка с метро и автобуси) столичани първо поколение, е висша проява на глупост и простотия. Да се пременят в черни ментета и да си нагласят прическите могат, да се наплескат с брашно и готически грим и да докарат многократно репетираната пред огледалото нацупена и отегчена (те така си мислят) гримаса също (че е по-лесно), но да положат грижи за тялото и здравето си и да възпитат вкус, виж, за това нямат време и желание.
Покрай мен профучава с отривисти и непохватни подскоци, докато размахва настрани служещите ѝ за крака одялани талпи и остри лакти, облечена в бонбонено розово стреч долнище на анцуг (което едва удържа огромния отпуснат задник, потенциален обект на завист дори за сестри Кардашиян) и тревисто зелено преливащо от плът потниче, млечно бяла луничава девойка, тресяща се като прясно малеби (или Мишо Миков пред партиен вот) и леко ме перва с конската си опашка, докато си прави... джогинг!!! Явно е чужденка, но да тича по пренаселена главна улица в час пик (все едно по някое авеню в Ню Йорк), вместо в някой парк?!
Изведнъж чувам висок, протяжен и монотонен писък, и тъй като по заведенията не му обръщат внимание, преценявам, че отдавна се носи в зефира и са свикнали. На една от новите пейки е седнала едра и (евентуално) млада девойка с черен клин, обемист бюст и дълга смолиста коса, закриваща досущ като завеса варосана трагична маска с уста-дупка, която си ломоти нещо под нос и след това като по часовник изпищява и пак наново...
Един приятел ми сподели: "Като те чета, имам чувството, че в България са останали само идиоти и шепа нормални хора!". То си е така, като читавите са вътрешни емигранти (и нормалността не е вечно гарантирана) и са оставили държавата на дотраките...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
