ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Следпразнична депресия, наистина ли?

Следпразнична депресия, наистина ли?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Всеки от нас изпада в моменти, в които сякаш спира да вижда цветовете на живота, изпада в състояние на монотонност, тъга и безсмислие. Изпълняваме ежедневните си задължения машинално и спираме да очакваме, че нещо хубаво и различно може да се случи. Ключовата дума тук е да очакваме, защото когато превключим на режим "очаквам" нещо да внесе щастие и вълнение в деня ми, нещата почти никога не се случват. По-скоро започваме да изживяваме разочарования и да се вторачваме в живота и хората около нас, да виждаме негативите и недостатъците във всичко и да трупаме недоволство.

В пространството се говори за следпразнична депресия. Отчасти била вследствие на това, че хората се екзалтирали, ентусиазирали се, пожелавали си от всичко по много и когато празниците приключат, сякаш се озовават с празни ръце и неизпълнени мечти и пожелания.

На мен този предпразничен период ми се отрази по друг начин. За момент мотивацията и желанието ми да се занимавам с нещата, които обичам, изчезна. Част от тях са да ходя на йога и на фитнес. Към края на годината възобнових отново тренировките си във фитнес залата и въпреки че определено ми коства да намеря време и сили, за да бъда постоянна, няма момент, след който прекараният час в залата да не се е отплатил с тонус, енергия и много добро настроение. Йога практиките, от друга страна, са страст и вдъхновение, което преоткрих през изминалата година.

Смело мога да кажа, че благодарение на тях станах по-експресивна, по-свързана със същността, емоциите и желанията си. И въпреки че обичам да правя и двете неща, в мен се появи бунт и отказ да ги правя. Мотивацията и вдъхновението ми изведнъж заглъхнаха и се появи силно желание за "нищоправене". Всички имаме нужда от такива моменти, но тестът тук е да не им се поддаваме за дълго, защото рискуваме да изпаднем в дупка, която не носи нищо добро.

Вместо да се отдаваме на негативните емоции, които могат да бъдат много лъжовни и да ни костват добре прекарано време, е хубаво да знаем какво ни зарежда и ни носи позитивни емоции и да го следваме. Когато сами си добавяме дози щастие, няма как да не го носим в себе си и да не зареждаме и любимите си хора с него.

Затова следпразнично няма нищо по-хубаво от това да продължим на правим нещата, които обичаме, които ни правят по-жизнени, по-позитивни и щастливи, отколкото да се вторачваме в това какво нямаме, какво още искаме да ни се случи или какво ни е страх да не стане през новата година. Напълно нормално е не винаги любимите ни занимания да се получават 100%, всичко да се случва перфектно и да усещаме максимума, но това не означава, че трябва да се отказваме и да спираме да виждаме смисъл в практикуването им.

А вие знаете ли какво ви пали и ви носи страст, какво е това, което правите с любов и желание? Пожелавам да не спирате да го правите и през новата година, а ако още сте в търсене – не спирайте, рано или късно ще го намерите!

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...