Любов и други бедствия

Следпразнична депресия, наистина ли?

Вместо да се отдаваме на негативните емоции, които могат да са много лъжовни, е хубаво да знаем какво ни зарежда и ни носи позитивни емоции и да го следваме.

Следпразнична депресия, наистина ли?

Всеки от нас изпада в моменти, в които сякаш спира да вижда цветовете на живота, изпада в състояние на монотонност, тъга и безсмислие. Изпълняваме ежедневните си задължения машинално и спираме да очакваме, че нещо хубаво и различно може да се случи. Ключовата дума тук е да очакваме, защото когато превключим на режим "очаквам" нещо да внесе щастие и вълнение в деня ми, нещата почти никога не се случват. По-скоро започваме да изживяваме разочарования и да се вторачваме в живота и хората около нас, да виждаме негативите и недостатъците във всичко и да трупаме недоволство.

В пространството се говори за следпразнична депресия. Отчасти била вследствие на това, че хората се екзалтирали, ентусиазирали се, пожелавали си от всичко по много и когато празниците приключат, сякаш се озовават с празни ръце и неизпълнени мечти и пожелания.

На мен този предпразничен период ми се отрази по друг начин. За момент мотивацията и желанието ми да се занимавам с нещата, които обичам, изчезна. Част от тях са да ходя на йога и на фитнес. Към края на годината възобнових отново тренировките си във фитнес залата и въпреки че определено ми коства да намеря време и сили, за да бъда постоянна, няма момент, след който прекараният час в залата да не се е отплатил с тонус, енергия и много добро настроение. Йога практиките, от друга страна, са страст и вдъхновение, което преоткрих през изминалата година.

Смело мога да кажа, че благодарение на тях станах по-експресивна, по-свързана със същността, емоциите и желанията си. И въпреки че обичам да правя и двете неща, в мен се появи бунт и отказ да ги правя. Мотивацията и вдъхновението ми изведнъж заглъхнаха и се появи силно желание за "нищоправене". Всички имаме нужда от такива моменти, но тестът тук е да не им се поддаваме за дълго, защото рискуваме да изпаднем в дупка, която не носи нищо добро.

Вместо да се отдаваме на негативните емоции, които могат да бъдат много лъжовни и да ни костват добре прекарано време, е хубаво да знаем какво ни зарежда и ни носи позитивни емоции и да го следваме. Когато сами си добавяме дози щастие, няма как да не го носим в себе си и да не зареждаме и любимите си хора с него.

Затова следпразнично няма нищо по-хубаво от това да продължим на правим нещата, които обичаме, които ни правят по-жизнени, по-позитивни и щастливи, отколкото да се вторачваме в това какво нямаме, какво още искаме да ни се случи или какво ни е страх да не стане през новата година. Напълно нормално е не винаги любимите ни занимания да се получават 100%, всичко да се случва перфектно и да усещаме максимума, но това не означава, че трябва да се отказваме и да спираме да виждаме смисъл в практикуването им.

А вие знаете ли какво ви пали и ви носи страст, какво е това, което правите с любов и желание? Пожелавам да не спирате да го правите и през новата година, а ако още сте в търсене – не спирайте, рано или късно ще го намерите!