ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Sofia Pride Parade

Sofia Pride Parade
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Аз съм от поколение, на което никой не е обяснявал, че на света има гей, бисексуални или транссексуални. Впрочем, не знам дали у нас изобщо има други поколения, освен такива – незнаещи, неразбиращи, незаинтересовани или враждебни…

В моя случай се получи така, че израстнах и сред такива хора и понеже никой не ми обясняваше, че те са различни, аз ги приемах като еднакви. И това е единственото отношение, което имам и досега. Ето защо и тази година не участвах в парада на „различните“. За мен те не са различни. Не разделям приятелите си по сексуалните им предпочитания, а по всичките им останали предпочитания, които споделяме като приятели – изкуството, модата, книгите, красивите неща, пътуванията. Не разбирам защо трябва да има парад с лозунги и политици и after party в гей клуб, вместо да се веселим всички заедно на „София диша“ на Шишман? Това не ни ли прави по-скоро разделени, отколкото единни? И защо трябва да уча детето си да приема „различните“, като преди това трябва да му обяснявам, че някои от хората, които познава и обича откакто се помни са „различни“.

Очаквам с нетърпение някой ден в София да има парад на еднаквите, на всички нас. До тогава няма да чакам само един ден в годината, за да показвам кого приемам и кого обичам. Просто ще съм себе си, с гордост!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...