София има способността да влезе под кожата на човека и да запази кътче в неговото сърце завинаги. Няма значение дали си отдал живота си на нея, или е вторият ти дом. Няма значение дали си случаен минувач, искащ просто да я разгледа и да я запише в тефтера си с места, където е бил, или си я оставил, защото искаш да опознаеш друго място, да намериш нови приятели и да създадеш ново семейство. Всичко това е без значение, защото тя винаги ще бъде тук и ще те чака да се завърнеш, за да те дари с още една своя прегръдка.
Сигурна съм, че когато си мислиш за нея, се усмихваш. Припомняш си всички вечери, в които си обикалял из баровете и в крайна сметка си се озовавал на Народен, или за другите, когато си излизал от "Бардак" леко пиян и си тичал към "Бедрум" с приятелите си, които са ти се смяли на глупавите шеги или за това, което си направил преди дни в градския транспорт.
Обикалял си из малките улички на "Графа" със слушалки, защото си искал да опознаеш София и да влезеш под кожата й. Возил си се в трамвай 20 или 22, вперил поглед в телефона, за да початиш с някого или да качиш снимка в поредната социална мрежа. В някои редки моменти си надигал глава, за да разбереш дали не си се загубил. Оглеждайки се, си забелязал някое кафе на "Дондуков", което ти се е сторило приветливо и в което си нямал търпение да заведеш приятел, за да му споделиш новостите около човека, по когото си падаш.
Тя ще те дарява с онова топло усещане, когато я виждаш цялата облечена в коледни светлини или когато е гола през лятото, защото чака теб да се облечеш със спомените на отминаващите дни и нощи...
Чакал си приятел в подлеза на СУ, за да отидете до НДК и просто да се размотавате. Ходил си в една от френските сладкарници на "Оборище", защото си искал да се пренесеш за кратко на друго място и да помечтаеш за бъдещето. А когато си искал да останеш сам, е нямало по-хубаво място от градинката до метрото на "К. Величков". Седял си там с часове, четейки някоя книга или наблюдавайки хората наоколо. Усмихвал си се на хубавото време и си си представял сцени от живота ти, които така силно си желал да ти се случат. Прекосявал си града толкова много пъти, че чак не си осъзнавал колко е приветлив и каква красота носи.
Но София никога няма да ти се разсърди за това. Тя е твой приятел и знае, че понякога хората забравят да изразяват обичта си, защото са погълнати от задачите в ежедневието си. Тя винаги ще пази тайните ти и ще съхранява спомените като този за първата целувка или за първата изпушена цигара. Тя винаги ще те дарява с дългоочакваните преживявания, които ще ти помагат да израстваш. Ще те дарява с онова топло усещане, когато я виждаш цялата облечена в коледни светлини или когато е гола през лятото, защото чака теб да се облечеш със спомените на отминаващите летни дни и нощи, прекарани с любимите ти хора.
Такава е София. Тя винаги ще бъде тук за онези, които наистина я обичат и искат да се завърнат, за да й кажат "Здравей, липсваше ми" и да споделят още няколко трепета с нея, техният най-добър приятел.
