Любов и други бедствия

Спомени от моя гардероб

Четох наскоро, че в живота си един средностатистически човек притежавал във вещи – от дрехи до техника – общо около 4,5 тона! И доказано има нужда от 25% от тях.

Спомени от моя гардероб

Опитвам се да направя пролетно почистване на гардероба си. Силно раздвоена между двата основни принципа, по които сортирам дрехите си – ако не е носено от две години и повече, значи няма да го нося никога – изхвърлям. Или ако помня с добро чувство къде съм го купила и къде съм го носила – прибирам. И не знам дали паметта ми става по-добра с възрастта или добрите спомени – повече, но от един цял огромен гардероб успявам с труд да отделя един потник и един тишърт.

Ядосвам се сама на себе си. Четох наскоро, че в живота си един средностатистически човек притежавал във вещи – от дрехи до техника – общо около 4,5 тона! И доказано има нужда от 25% от тях. Е, може би моите 25% са в моя гардероб. Пълен със сантиментално запазени неща, които никога няма да облека или носени с години дрехи, които вече не стават за нищо. Обаче си ги обичам![[more]]Какво да правя? Ами, ще ги снимам. Има такова движение против трупането на вещи – снимаш, описваш с чувство заснетото, изхвърляш. И така, снимка на потник, лилав, марка – Sisley, бродерия – памучна на цветя, тичинки от пластмаса, които се разтопиха при гладенето. И спомените ми с него от един чудовищно горещ ден в Испания, когато обикаляхме из Кордоба, примрели от жега и възторг, на всеки ъгъл имаше олтари на Богородица с живи цветя, които миришеха упоително, а по калдъръмените улички течеше вода на малки вадички, като в далечния изток.

Стана ми по-добре, наистина. Сега вече прибавих за изхвърляне две ризи и едни обувки, с които имам чудни спомени от морето. Изглежда, докато хората правят пролетно чистене на гардероба си, аз ще правя пролетно писане. Не искам да изхвърля нищичко от спомените си.