Среща с баба Ангелинка

„Ела, баба, да ти кажа нещо – успех ще имаш, голям успех и това дето го мислиш, ще се оправи. Аз съм баба Ангелинка, тука всички ме познават – банки, тия от телевизора, офиси, всички ще ти кажат, аз съм баба Ангелинка, всичко ще ти кажа.“

Бабата нарежда и ме гледа в упор. Аз й давам пет лева, в добро настроение съм и и искам всички да са доволни и щастливи от живота. Имам рожден ден.

„Аз съм баба Ангелинка, всичко ще ти кажа, ти си много добра, да знаеш и тия пет лева дето си ми ги дала, ще ти кажа всичко зарад тях. Кой живее без брак у вас? А? Кой?“

Събуждам се от транса, в който бабата ме е докарала с напевния си глас и се ококорвам. Откъде знае?? Мисля си – явно познава. Да, познава тя, но не бъдещето, а простите човешки мимики, чете реакции и мисли  и познава как е устроена човешката душа.

„Няма да лъжеш, баби, някой у вас има високо кръвно, кой е болен тия дни, казвай! Аз съм баба Ангелинка, всички тука ме познават, тия там от телевизора, питай ги, всички ме знаят как познавам. Баба ми беше светица, щеше да те разбере и как се казваш само като те види тука по улицата.“

Първоначалното ми изумление, че „позна“ някои неща отстъпва. Вече искам да се спасявам. Благодаря ти, бабо, да си жива и здрава, но тя вече ме стиска за ръката.
„Магия имаш, баби, да знаеш, някой ти мисли злото отдавна, затова не ти спори много, ама аз сега ще ти кажа какво ще направим, ама трябва да ми дадеш някоя пара, да разваля с нея магията. И трябва на турските гробища довечера да отидеш…„

Тук аз се засмивам и бабата бързо разбира, че не това е начинът с мен. Сменя тона и започва да ме обвинява, че не искам да й помогна, а тя за мен мисли. Вече искам наистина да се отърва и правя втората си сериозна грешка – давам й още пари, само и само да ме остави на мира. Първата ми грешка ли?  Че изобщо спрях.

„Ти подиграваш ли се с мен, баби, аз искам да ти помогна, магия имаш, а ти се подиграваш. Не се подигравай с мен!“

Бабата все повече повишава глас, а аз искам всичко да приключи. Тук правя третата си грешка – искам всичко да приключи цивилизовано. С добро. Но тя няма милост - видяла е парите в портфейла ми и аз съм в ръцете й. Живота ми, детето ми, семейството ми – тя всичко е сграбчила и не, няма какво да се лъжем, тя знае как да се оправи с такава като мен. Знае как да ме уплаши. Мярка ми се дори мисълта, че и да нямам магия, тя ще ми направи.

Давам й всичките си пари.

Тръгвам си разтреперана. Отвратена от всичко, най-вече от себе си. Не мога да повярвам, аз ли точно? Аз, рационалната, разумната, циничната? Срам! А най-гадното от всичко е, че тя не ме остави да бъда добра. Да бъда щедра.

После разказвам на приятели. Първо ме успокояват, защото „и тя семейство храни“. После се оказва, че едва ли не всеки е попадал в тази ситуация. Чувам дори разказ за двама „големи мъже“, които не само олекват с по 50 лв, но накрая се намират и на турските гробища. Какво става? Толкова ли е силен атавистичният страх от злите сили? Толкова ли сме суеверни?
Бърза справка с речника показва, че си суеверен значи да вярваш че свръхестествените сили могат да влияят на живота ти. Да вярваш, че тези сили могат да бъдат насочвани и контролирани. Вярвам ли аз? Сега не, но тогава на улицата, нещата изгреждаха малко по-различни.

Какво е циганското „гледане“? Попрочетох това-онова по въпроса и да ви призная – моят случай е класически – могат да го преподават в Училището за предпазване от шарлатанство, магьосничество и най-обикновено измамничество. Циганската магия се опира не на свръхестественото, а на метода на сугестията. Напевните речитативи направо довеждат човек до състояние на хипноза, докато той намалява съпротивителните си сили и усещането си за реалност. Целта е ясна – жертвата е принудена да си плати, за да се отърве, ако не иска да си навлече проклятия и хули.

Единственият начин да се предпазите е да не спирате. Нищо не могат да ви направят, дори да ви кълнат и омагьосват. Запушете си ушите, забравете за приличието и бягайте бързо. Не се подлъгвайте да се покажете хора и да им помогнете с някой лев, това само ще щракне капана. Суеверието може да бъде и безопасно занимание – черна котка, връщане, чанта на земята и прочие знаци от съдбата и разчитането им са за предпочитане. А баба Ангелинка е опасна. Следващият път ще бягам презглава.