ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стига сме имитирали мъжете, ние можем по-добре!

Стига сме имитирали мъжете, ние можем по-добре!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Чували сте онази история с Маргарет Тачър, която наела вокален педагог, за да я научи как да понижи блендата на гласа си, за да накара другите да я чуват. Това я „снижило” до баритоновото боботене на мъжете в партията й и я извисило в политическата й кариера.

Въпросът, който остава във въздуха обаче, въпреки завидната хроника на легендарната британка, е защо трябва да се нагаждаме на всяка цена към мъжете.

Да, знам, че живеем в мъжки свят. Да, знам, че повечето шефове ходят само и единствено с панталони в офиса, но нужно ли е да кастрираме функциите и силата на женствеността си, та да се наложим на работното си място? Не е ли по-добре най-накрая да припознаем факта, че ние, жените, имаме по-различни карти в ръкавите си от мъжете, стане ли дума за работата. И да го използваме като коз, а не като слабост. 

Няма нужда да сме равни на мъжете. Защото равенството може да бъде валидно само ако мъжете изпълняват своята роля – да се държат мъжки.
Отдавна е демоде да ходим в костюми на райета и провиснали папийонки, та подчинените да ни приемат по-шефската. Няма нужда на всяка цена да разбираме от футбол или да играем голф, та да може да сме по-успешни в мъжкия бизнес. Крайно време е да извадим на показ своите „недостатъци” и да покажем женския начин в лидерството.

Ние сме по-добри слушатели.

Привърженици сме по-скоро на сътрудничество между колегите и не нахъсваме хищническото съперничество в офиса.

Поощряваме подчинените, вместо да доминираме над тях.

В контраст с традиционните корпоративни лидери в панталони, които използват закостенялата схема на вертикално възлагане на задачи, ние, жените, боравим по-умело с делегирането на права.

Предпочитаме да помогнем за индивидуалното развитие, вместо да изискваме на всяка цена подчинение в йерархичната структура.

Няма нужда да сме равни на мъжете. Защото равенството може да бъде валидно само ако мъжете изпълняват своята роля – да се държат мъжки.  Да не се страхуват от него, защото напоследък ми се струва, че „равенство” започва да се превръща в мръсна и неудобна дума. Равенството във възможностите е важно, защото всеки има своя си талант.

Нека не позволяваме да бъдем натиквани в кьошето само защото носим рокли в служебното си пространство. Може би е време да започнем по-значимо да се подкрепяме една друга. Да окуражаваме жените да демонстрират и показват своя успех.

Мъжете си имат техните си общества, частните си ексклузивни клубове, имат своите герои, имат своите шампиони. Ако искаме равенство, то тогава и ние, жените, трябва да имаме същата мисия. Когато постигнем нещо, да предадем успеха нататък, помагайки на някой друг. Но да го правим по женствен начин. Няма нужда да се правим на по-големи мъже от мъжете, макар че понякога това изобщо не е трудно.

Автор: Кексо

Здравейте, аз съм Кексо. Познавам се чудесно и заради това няма да ви занимавам протяжно със себе си. Споделям под сурдинка, че обичам безстрашно. Ненавиждам до крайност наглите хора и съм влюбена в котките. Падам си по млади мъже, даже един от тях ми е съпруг. И твърдо вярвам, че докато ти не се откажеш, съдбата няма шанс. Сбъдвайте се!

Повече от Кексо можете да откриете в блоговете Мястото на Кексо и Двата пора.