Сваляме им шапка

Сваляме им шапка на мъжете, които знаят как да ни свалят. В деня след Свети Валентин ние седнахме да поразсъждаваме за това, как ни ухажват мъжете в един обикновен ден и стигнахме до извода, че тези, които го правят добре, са малко, но слава богу съществуват.

Лу: Според мен ухажването като особен вид отношения между мъжа и жената, доста се е видоизменило в съвремието ни. Като целия ни живот и то е станало значително по-забързано, кратко и припряно. Още с първото проблясване на искрата сме склонни да запалим огъня, вместо да трием клечките до изнемога. Принос за това имат, разбира се и двете страни. Но в крайна сметка от това страда новата връзка.

Лена: Много обичам нещата да стават бавно. Като танц. В който има и стъпки назад. Обичам неочаквани жестове, погледи, в които потъваш бавно, нови усещания. Тогава наистина е най-вълнуващата част от една връзка – опознаването на другия и разкриването на собственото ти същество пред него. Дори после връзката да не продължи дълго, помниш една хубава увертюра завинаги.

Ели: Имам мили спомени от преди, когато бях готова да се влюбя в (почти) всеки сладкодумен интелектуалец, който споменава небрежно Бердяев и Хайдегер в разговора, но няма пари да си плати кафето. Тези хора знаят, че могат да омайват с приказки и понякога карат така с години, че и с десетилетия – все същите абстрактни монолози „за живота“ и все така без пукната стотинка. Още познавам няколко такива.

Лена: И аз, но не искам да имам нищо общо с тях… :)

Лу: Едно от най-силните ми преживявания, което буквално ме свали в огъня на любовта, беше с един мъж, който на неразбирането ми защо трябва всеки ден да купува нови цветя за всички вази в цялата къща, които хич не бяха малко, от сърце отговори: „Как защо, защото ти заслужаваш да се събуждаш всяка сутрин с аромата на прясно откъснато цвете!“. Признавам, че до този момент с български мъж такова нещо не ми се беше случвало. Както и че това подкоси коленете ми, размекна ума ми и отвори сърцето ми. Фактът, че той беше видял в мен нещо, което заслужава точно това (не нов парфюм, не спортна кола, не скъпа вечеря), ме влюби в него, а пък на мен ми позволи да извадя на показ точно тази мен, която той беше видял и за която вече се грижеше. По-добрата мен, която иначе бях забутала някъде.

Лена: Най-романтичният ден в живота ми е, когато един мъж  свиреше за мен в една зимна гора – сняг, слънце, шумоляща река и предвкусвана сладост. С това не искам да кажа, че мъжът трябва да е музикант, въпреки че това определено помага :) Когато любовта е истинска, нещата винаги са хубави, впрочем. Не мисля, че мъжът трябва да спазва някакъв определен канон на поведение.  За  мен дори е отблъскваща прекалената показност и маниерничене – един силен мъж, който е способен на малък жест, е за предпочитане пред някой палячо с цвете в уста.

Куси: Няма как да не призная, че преди години разбрах, че истински мога да обичам, когато попаднах на човек, способен да ми показва любовта си без излишна помпозност и изразност. Няма да забравя един летен следобед в градинката Заимов, когато за първи път чух мъж да рецитира стихове. Бях толкова изумена и стъписана – светът се завъртя и аз попаднах във водовъртеж от емоции – бях едновременно щастлива и уплашена!

Лу: Колкото по-дълго време останем на вълната на тръпката, без да скъсяваме дистанцията прекалено интимно, толкова по-дълго и двамата партньори преживяват идеализирането на другия. Толкова повече положителни черти откриват един в друг, радват им се по-дълго и увеличават шанса след това да съхранят повече от тези си положителни усещания, което е основен критерий за евентуалната продължителност и здравина на една връзка. Когато съкратим бързо и рязко дистанцията, много бързо идеализацията на партньора ни бива изместена от реалността и разочарованията, още много преди да сме успели да надникнем зад всички или повечето положителни черти и същности на любимия.

Куси: Ох….

Лена: Истината е, че ние жените избираме и решаваме – винаги е било така. Сега обаче, повечето от нас сме решили да пропуснем фазата на играта и да поемем ролята на завоевателки. Това не е добре за никого – нито за мъжете – защото по природа те са тези, които трябва да завоюват, нито за жените, защото вместо победата, те би трябвало да ценят момента на капитулацията.

Куси: Не знам, но все по-рядко попадам на мъже, които знаят как се ухажва жена. Тъпи шеги и директни покани не липсват, но фини и галантни жестове все по-рядко се срещат. Според мен българският мъж е прекалено разглезен. Фактът, че светът е изпълнен с лесно достъпни жени, готови на всичко да се доберат до качествен мъж, допълнително задълбочава тази тенденция. В днешно време сякаш жените се конкурират за мъжете, а не обратното.

Ели: На всички обвинения, че не полагат усилия и не влагат въображение в ухажването, приятелите ми отговарят: „Жените станахте много нахални“. Един вид – не им се налага вече да полагат много усилия. Не знам дали са прави, но според мен умението на мъжете да изглеждат добре, да са кавалери, да поддържат интересен разговор е въпрос на самоуважение. В крайна сметка колкото уважават себе си, толкова ще уважават и нас.

Куси: Съвременната жена вече толкова много се е еманципирала, че за нея не е проблем тя да предприеме първата крачка и да продължи по пътя към победата с всякакви средства. Днес да си мъж в интимен план е предимство – в момента, в който се листнеш на пазара, моментално започват да валят оферти. Предполагам, че основният проблем е в липсата на жени, които си знаят цената. Истината е, че жените, които имат увереност и си знаят цената, рядко се сблъскват с мъже, които свалят с цепеница, а не с финес и отношение. Според мен този криворазбран „мачо“ има вродения инстинкт да отбягва уверените и стойностни жени.

Лу: Имам един приятел, който е имал няколко десетки връзки с жени в живота си и който принципно е от най-нетърпеливите, скъсяващи разстоянието почти веднага. Голямата любов за него дойде след сто дни ухажване на една жена, която просто не позволи той да я превземе, а в продължение на повече от три месеца, с всеки изминал ден, с всеки обяд, кафе, вечеря, просто телефонен разговор или размяна на смс-и, успя да му покаже най-доброто от себе си, като го остави да я идеализира толкова дълго, че след това той ужасно трудно можеше да види реалността. И тя все още за него е любовта на живота му, въпреки че отдавна не са заедно и той плати с цената на тежка депресия излизането си от тази връзка.

Куси: Чужденците също са прекрасен пример за това как трябва да се държи един мъж. Те определено са напълно наясно с правилата на играта и знаят как да те накарат да се чувстваш специална. Тук не е нужен повод, за да получиш цветя, закуска в леглото или непоискана милувка.
 
Ели: Българският мъж като чуе, че съм омъжена и в прав текст му кажа, че няма да има секс, веднага губи интерес напълно, както до преди минута с огромно внимание е слушал всяка глупост, която му разказвам. С чужденците не винаги е така – те продължават да поддържат контакт ако им е станало интересно и с някои си останахме добри познати.

Лу: За мен лично, това би бил и един много добър знак за един сериозен, добронамерен и готов за истинско партниране мъж. Не искам да обиждам никого, просто в моя живот така се случи, че преобладаващите преживявания от подобен род са ми се случвали с не български мъже.