ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

This girl is on fire - една история за бърнаут

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Стрес. Туп-туп-туп. Сърцето лудо препуска в тяло, което е на границата на физическите си възможности. Безсъние. Апатия. Нервност. Агресия. Съмнение в смисъла на всичко. Ама наистина на всичко.

Интелектуалното, емоционалното и физическото изтощение си бяха устроили пиршество и лакомо разкъсваха последните остатъци от мен. Спомням си този период, като смаляващо се тъмно петно в живота ми. Признавам си, че дори не помня всички етапи, през които преминах.

Работех неща, които не харесвах. Но това нямаше особено значение, защото имах нужда от пари. Самопринудата беше станал добър мой приятел

Повтарях си, че това е само средство за оцеляване, докато преследвам нещо, което наистина виждам като стойностно и важно. Знаех коя съм и към какво се стремя. Вероятно това ме спаси от „тотално изперкване“

Още през 1974 година състоянието ми е било наречено „синдром на професионалното изчерпване – или т.нар. бърнаут (burnout).  Американският психиатър Хърбърт Фройденбергер използва това понятие в статията си „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“. Развитието на синдрома е пропорционално на несъответствието между личност и професия.

През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:

изисквания към работещия и неговите реални възможности;
• стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол;
• вложени усилия в работата и недооценка на приносите;
• отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив;
• отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата; 
• етични принципи на личността и изискванията на работата.

Доколкото ми е известно, организационни психолози правят изследвания в редица професии и почти няма такава, в която този синдром да не присъства. Световната здравна организация съвсем наскоро го включи в своята международна класификация на болестите (с код в класификацията – QD85, описан като хроничен стрес в работна среда, който не е бил успешно овладян). И това никак не е изненадващо – живеем в динамично време, в консуматорско общество, в което конкуренцията е на много високо равнище. И често се самоизяждаме.

Много романтично и идеалистично би било да ви кажа, че ако познаете себе си, веднага трябва да напуснете работа и да започнете „на чисто“. Но не е толкова просто, нали? При някои може и да поработи, но при други – не.

Универсална истина в лечението и превенцията на бърнаут няма. Специалисти съветват да се занимаваме с неща, които не са свързани с професионалната ни сфера. Може би има смисъл в това, но ако сте като мен и някакви неща постоянно ви „човъркат“, особено несвършената работа и задачите, които остават – това не помага. Привидно правите нещо, но съзнанието ви е някъде там – в работата, в лошите отношения, в трудните задачи, в крайния срок. 

    И все пак можем да си помогнем. Вижте как?