Любов и други бедствия

Трябва ли да лишим учителите от цветя на първия учебен ден?

И от малкия жест на признателност, който можем да им "подарим"

Трябва ли да лишим учителите от цветя на първия учебен ден?

Freepik

Обичам българските учители и вярвам, че им дължа уважение. Защото освен мои учители, те са учители и на децата ми. А днес повече от всякога се нуждаем от добро образование и отдадени на професията си учители. И независимо дали на първия учебен ден ще изберем да им занесем стръкче цвете от градинката до блока, красив букет от цветарницата в лъскавия мол или ще предпочетем да сме в крак с модата и да дарим парите за цветя на болни и нуждаещи се, те – нашите учители, ще бъдат горди с нас.

Учителите нямат нужда от нашите цветя, бонбони и дребни подаръчета, но имат нужда от признателността ни. Те често броят стотинките, защото са направили съзнателния избор да влизат всеки ден в шумните класни стаи, където ги чакат децата ни, за да предадат както част от знанията си, така и част от сърцата си. И както споделя една моя приятелка, също учителка, тя никога не се е радвала на самите цветя, а на детското вълнение, с което малчуганите се приближават към нея и й подават стръкчетата обич.

Това е един миг на свързване, който е трогателен, нежен и неописуем като емоция. И той е еднакво важен и за децата, и за учителите. 

Тя все още смята, че най-скъпият букет през всички тези години на учителстване е този от жълти рози от кварталната градинка, защото детето, което ѝ ги е поднесло, е знаело, че това са ѝ любимите цветя. И още си спомня изподраните ръчички на момиченцето. Защото за нея те са символ на "цената" на демонстрираната любов. 

И още ... 


И в този смисъл – похвално е, че дадени регионални образователни организации или сдружения от учители отправят апел към родителите да не купуват цветя за първия учебен ден, а да дарят парите на нуждаещи се. Но ми се струва някак излишно. Не защото не вярвам в силата на благотворителността, не защото не съм активен дарител от години, не защото не си давам сметка, че откъснатите цветя увяхват бързо, а защото си мисля, че цветята и благотворителността са двете страни на една и съща монета – тази на любовта и признателността.

Вярвам, че не е редно да предлагаме на децата идеята, че благотворителността се конкурира с проявите на внимание и обич. Напротив, да обичаш хората, които са важна част от живота ти, е също толкова важно, колкото да подкрепяш тези в беда.

Не е нужно да  купуваме за първия учебен ден скъпи букети, не е нужно и да купуваме изобщо цветя, ако за нас това е излишно. Но ако и вие като мен в ролята си на родители смятате, че не бихте лишили децата си от радостта да изберат лично и да подарят цветя на учителите си, тогава не слушайте призиви и организации. Отидете с децата, изберете букетите и споделете радостните трепети на първия училищен звънец. А след това поговорете с децата си. Разкажете им за тези техни връстници, които нямат родители, хубави дрехи и скъпи играчки. Разкажете им за тези болни деца и възрастни, които разчитат на всички нас, за да имат шанс за живот. И им помогнете заедно. Но не за сметка на жеста към учителите. А защото именно нашите учители ни учат на доброта и човечност.

 

Децата и парите или кое е най-важното умение на XXI век