Има хора, които са направени от твърда материя – те са като стени, като къщи, построени без въображение, като тежки столове, които е трудно да пренесеш, когато ти трябват, като неспирна поточна линия за производство на морално остарели продукти. Трудно разбират или трудно им се дощява да разберат. Почти винаги имат готово мнение... Твърди, устойчиви хора – устойчиви към различното, пълни със съпротивителни сили за почти всичко.
Има и други хора, направени от потоци – гъвкави, но последователни, изобретателни, неспирни, любопитни и вслушващи се, променящи се като порив на вятър в дълбока трева, като разстилащо се ехо във висока планина, хора на промяната, на процеса, на вглеждането.
Защо изобщо се занимавам да размишлявам на тази тема?
Защото започнах много ясно да виждам хората в тези две посоки.
Мисля, че е свързано с работата и осъзнаването ми на един от енергийните ми центрове, т.е. на една от чакрите. Според авторитетните книги в хиндуизма и йога “манипура” представлява началото на духовния път, средищно място на съзнанието и подсъзнанието, кръстопът на енергийни канали. Тя е отговорна за разбирането, което проявяваме или по-скоро не проявяваме – енергия, която ни изгражда като отдадени войни, изпълнени с кауза, но и с агресия, отговорна за осъществяване на крайните ни амбиции по здравословен или болестотворен начин.[[quote:0]]През втория начин съм минала и може би даже не само веднъж. И съм се снабдила с хроничен дисбаланс на една от жлезите си (за която сега упорито работя с различни техники и доста добре ми се получава). Този дисбаланс е съвсем определено, тъкмо и именно заради начина, по който съм преследвала амбициите си като твърда стена, като тежък стол, като непоклатимо мнение... Заради това, че не съм си позволявала да се променям, да се изменям, да тека, да отминавам, да забравям, да намирам нови неща.
И друг път съм го казвала, но да, жлезите ни са фини системи и са много силно податливи на нарушения енергиен, емоционален баланс в нас. В началото дори ендокринологът ми леко ме вбесяваше, като ми задаваше хиляди въпроси за начина ми на живот, за навиците ми, за вярванията и убежденията ми... Сега разбирам какво е търсел да разбере – търсел е къде точно в ежедневието ми се явяват енергийните прегради и запушвания, за да ми даде практически насоки. Сега, като ми говори за холистичен подход към проблемите на тялото, сякаш го разбирам.[[quote:1]]И да, тази тема в живота ми показа, че аз не съм чак толкова твърдо и плътно тяло, че всъщност в пълна степен имам и енергийна обвивка, не само анатомични органи. Че тази обвивка е реална и ми помага за емоционалния ми баланс, ако се грижа добре за нея.
[[more]]Има доста начини да се грижа енергията ми да не се застоява и утаява. За дишането съм казвала неведнъж, за чистенето – като всеобхватна практика, вътрешна и външна, също.
Сега мога да добавя и писането – като средство за осмисляне, осъзнаване, а също и като начин да отделя някои неща от себе си и да ги направя очевидни чрез концентрирането си върху тях и обличането им в думи. Един вид отговорно и продуктивно вглеждане.
Това ще е за днес. С плааааавен край.
