Любов и други бедствия

Удивителна жена

Тя се казва Ирина Антонова и е на 90 години (точно така, на деветдесет) и петдесет и една от тях е несменяем директор на музея „Пушкин“ в Москва – и до днес. Когато заема този пост музеят има само една сграда, в момента са единадесет, а новият музеен комплекс по проект на Норман Фостър е в строеж и Ирина Антонова от сега планира откриването му – през 2018 година! Ходи на работа всеки ден, от девет до седем, а в свободното си време пише книга. За историята на музея, разбира се. 

Удивителна жена
Тя се казва Ирина Антонова и е на 90 години (точно така, на деветдесет) и петдесет и една от тях е несменяем директор на музея „Пушкин“ в Москва – и до днес. Когато заема този пост музеят има само една сграда, в момента са единадесет, а новият музеен комплекс по проект на Норман Фостър е в строеж и Ирина Антонова от сега планира откриването му – през 2018 година! Ходи на работа всеки ден, от девет до седем, а в свободното си време пише книга. За историята на музея, разбира се. 
В последния си брой руският Vogue публикува интервю с тази изключителна жена, в което тя разказва за себе си, за музея и за модата. Оказва се, че музеят „Пушкин“ има стара традиция в изложбите, които свързват мода и изкуство в едно и за които толкова се говори в последно време. В Москва още преди пет години са изложени дрехите на модна къща Шанел, заедно с картините на художниците, които са вдъхновявали самата Коко – Пикасо, Кокто. Кристиан Диор, разказва директорката, също не е бил чужд на изкуството и е имал галерия, в която е излагал картини на Пикасо, Клее, Дюфи – сред техните картини в музея „Пушкин“ са били разположени роклите на Диор миналата година. Модата е част от съвременната култура и мястото й е в музея, наред с всички други форми на изкуството.
Най-голямото й съжаление в професионален план – че през 1948-ма година по настояване на Сталин закриват Музея за съвременно изкуство – първият в света музей на модерното изкуство, това е седем години преди откриването на MoMA в Ню Йорк. 
Най-хубавия й спомен – една разходка преди много години, с бъдещия й съпруг, който през цялото време рецитирал стихове – „това беше една минута щастие, разтегната в половин ден“.Старомодно и романтично, като самата нея – с бяла коса, винаги с перли. Напоследък е научила английски, защото немският, френският и италианският вече не й стигат в работата. Не знам за вас, но докато четях се изпълних с гордост и надежда – че има такива жени и че и ние можем да сме такива някой ден. Защо да не сме?