Кога за последен път сте чели много дебела, хубава книга, посветени напълно на текста и усещащи онова особено чувство на дълбоко спокойствие, което само четенето може да ни даде?
Аз мога да отговоря точно – преди седмица, по принуда, на летището, когато полетът ми беше отложен с четири часа, а батерията на [[quote:0]]телефона ми – на червено. За късмет имах в себе си една дебела книга и прекарах в четене часове наред – нещо, което преди години ми беше любимо занимание, но отдавна не съм правила. Разбира се – само по обективни причини – основно недостиг на време, зад което стоят онези оправдания, които всички знаем наизуст.
Честно си признавам, че бях прочела първите страници от книгата и ми се сториха много сериозни и ангажиращи, така че се колебаех дали ще имам сили да се справя. Оказа се, че имам. Нещо повече, след първия час, в който се разсейвах с разговори с останалите пътници, разходки за вода или безцелно зяпане през прозореца, започнах да потъвам в разказа и не ми се искаше дори да вдигам глава от страницата, за да видя колко е часа. Постепенно се гмурнах в историята така, че тя си седеше в главата ми дори когато прекъсвах четенето, сякаш героите са около мен и продължават разговора си, а аз напразно се заслушвам, да не изпусна нещо. Усещах, че сърцето ми бие по-бързо, когато героите в книгата забързат крачка, че ми е студено заедно с тях или се усмихвам „под мустак“ на някоя шега, която е ясна само за нас, посветените.[[more]] Изобщо заживях в един друг свят и когато дойде време да тръгвам се чувствах сякаш съм се върнала току-що от далечно и вълнуващо пътешествие – малко изморена, леко замаяна, страшно развълнувана и нетърпелива да споделя с някого.
Четенето на дебели и умни книги е едно от най-големите приключения, които можем да си подарим. Няколко принудително отделени часа ми доказаха, че липсата на време не е причина – очевидно имам това време. Просто съм отвикнала да отделям по половин ден за четене – ей така, за себе си и онази любопитна мен, която понякога има нужда да пътува без да става от стола, само с книга и кана чай. Надявам се съвсем скоро следващата голяма книга да ме намери, а аз й обещавам да отделя достатъчно време!
