Уикенд с деца или неволите на един неорганизиран родител

Този уикенд за пореден път се сблъсъках с ужаса на всички родители, живеещи в големия град. Бях забравила какво е да си в София в почивните дни и да не знаеш какво забавление да предложиш на децата си в студените мъгливи дни. Дори не знам защо останахме в града, нямаше конкретна причина, нищо не ни пречеше отново да заминем и да прекараме чудесно в планината. Въпреки това, без видима причина, в събота сутрин се събудихме в София. Криси моментално започна с исканията и обичайните си очаквания – какао и детско. Още не си беше отворил очите и вече очакваше от мен да имам план и цял куп забавления, само и специално за него.
 Обикновено в такива моменти нямам никакви идеи, но този път се бях подготвила. Предишния ден бях проверила в Импресия /ул. Кракра 26/ каква ще е темата на съботната им Арт занималня за деца и знаех, че ще имат рисуване на прасенце касичка с маркери за порцелан. Не бях водила Криси на подобно място, но предполагах, че ще му хареса, защото напоследък много се впечатляваше от предаването по Disney Channel – Art Attack. Успях да го убедя, че трябва да отидем и сам да прецени дали му допада и в десет сутринта бяхме там. Колебаеше се, не познаваше нито мястото, нито хората, но влезе, разгледа и пожела да остане.
Час и половина по-късно, когато с Вики дойдохме да го вземем, той беше изключително развълнуван. Вече нямаше обвинения, че сме в София и че няма какво да прави тук. Имаше едно щастливо и доволно дете, изпълнено с идеи и готово да ги следва. Нямаше търпение да ми покаже своето произведение – най-красивото прасенце касичка  на света.
За съжаление, следобедът не беше толкова приятен. Липсата на качествени занимания в комбинация с постояния прилив на енергия у Криси ни принуди да търсим и други забавления извън дома. Поради липса на идеи се втурнахме към детския център в Мола заедно с цяла София и близката провинция. Още с влизането на пракинга, съжалихме за решението си. Всичко крещеше – тръгвайте преди да е станало късно, но уви вече беше невъзможно. Бяхме обещали и трябваше да понесем последствията свързани с това.
Имам чувството, че попаднахме в мравуняк. Имаше хора навсякъде, движеха се бавно и сякаш под строй, направлявани от общия поток на движение. Спреш ли – рискуваш да бъдеш стъпкан от всеобщия човешки поток. Ужасно преживяване! Особено за човек, който дълго време не е попадал на подобно място през уикенда. Независимо от затрудненията, успяхме да се доберем до лелеяния детски ценър.
Лудницата тук бе още по-осезаема и посвоему - някак плашеща. Безброй деца  тичаха в различни посоки, с крясъци и писъци, лудешки кикот и смях. Ако за първи път попаднеш тук, сериозно би се замислил дали ще оставиш детето си. Противно на желанието си, оставям Криси във врящия от емоции казан и излизам преди Вики да е ревнал. Чудим се какво да правим – да обикаляме или да пием кафе – и в двата случая блъсканицата е гарантирана. Решаваме, че ще обиколим. Желанието ни бързо се изчерпва с всяка една крачка. Резонансът от множеството и липсата на лично пространство, и възможност за комуникация, изчерпа търпението ни. Не минава и един час и ние вече сме пред центъра.
Тръгваме бързо и припряно. Всички сме изнервени, а Крис превъзбуден и хипер вентилиран. Всичко предвещава неприятности и неблагоприятно развитие на вечерта. По всичко личи, че това не бе добро решение и скоро няма да повторим тази грешка.
Вече знам и ще си направя труда да проуча всички интересни и залужаващи си занимания за деца. Така ще мога в бъдеще да имам повече от една идея за идните уикенди в мрачната и зимна София.
Какви са вашите решения за уикенда с деца?