ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

В правото огледало

В правото огледало
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Поглеждам се за последен път, в голямото огледало в всекидневната. Тук е по-светло от банята, където се гримирах и определено виждам някои несъвършенства в иначе изрядния ми вечерен образ. Оправям ги, готова съм да изляза и нося със себе си спомена за това как изглеждам. Вървя по улицата, мяркайки образа си във витрините на магазините, стъклата на колите, дори локвите. Вече съм по-различна от перфектната жена, усмихваща се на огледалото вкъщи. Вече не принадлежа на себе си, образът ми е променен, дали от вечерните светлини или от другата гледна точка, но аз съм различна. Оглеждам се и в очите на хората и съвсем губя себе си. Човешките очи. Понякога прави, понякога криви, но винаги коректив. Винаги една друга реалност, припомняща нашата собствена, променяйки я, мачкайки я, създавайки я отново и отново. Как да разбереш как всъщност изглеждаш, нали красотата е в очите на този, който гледа?

Четох наскоро, че в магазините на запад нарочно слагат огледалата под наклон, така че да изглеждаш стройна с новите дънки. После, вкъщи пред правото огледало или по-лошо – в очите на околните, виждаш голата истина. Поне съм спокойна, че в нашите магазини далеч не е така. В нашите магазини огледалата така са направени, пробните така са осветени, че да не можеш да се познаеш. Там ти трябва доста въображение и любов към себе си, че да можеш да се харесаш с новите дънки.

Огледалото е станало неизменна част от живота ни, ползваме го в колата си, носим го в дамската си чанта, не забравяме да се огледаме където и когато можем. Това, което забравяме, е че най-важното е какво виждаме в очите на близките си, какво ни казват очите на хората, които виждаме всеки ден. Виждат ли ни изобщо? Дали ние сме се променили или очите, с които те ни гледат?

Наскоро се огледах в сините очи на един почти непознат. Там отново видях колко съм красива. И после спрях да се оглеждам – искам да запазя този спомен за себе си възможно най-дълго. Това е моето право огледало.
 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...