Любов и други бедствия

Пъстроцветното градче на моето незабравимо детство

Обичам този град! Конкурсът

Пъстроцветното градче на моето незабравимо детство

Продължава нашият конкурс "Обичам този град!". Анжела Иванова е родена във Видин и днес ни разказва именно за града на своето детство.

Градът, в който съм израснала, не е голям, но пък за сметка на това има богата история. Градът, в който съм прекарала незабравимото си детство, изпълнено само с щастливи моменти и усмивки, е Видин. Този град може да те остави без думи.

Разхождайки се из градската градина, можете да се насладите на красивата гледка на река Дунав, плаващите по нея кораби, градините с пъстри и уханни цветя и най-вече на спиращата дъха крепост „Баба Вида“. Видин е идеалното кътче за отдих или за кратко бягство от забързаното и сиво ежедневие. Центърът ни е малък, но кокетен, изпълнен с магазинчета за всеки вкус. Оглеждайки витрините, долавяш музиката на уличните музиканти, правиш няколко крачки, но се връщаш, защото нежната мелодия гали сетивата ти.

Както всеки град и ние имаме своите забележителности, които никак не са за изпускане! На първо място бих препоръчала художествената галерия „Никола Петров“. В нея можете да видите изключително красиви картини на известни български художници като Златю Бояджиев (той има снимка с моя дядо, за който ще ви разкажа малко по-късно), Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров и други. Интересни за посещение места са и Кръстатата казарма, музеят „Конака“, външната крепост „Калето“, мавзолеят на Антим I, джамията на Осман Пазвантоглу, Синагогата и нека не забравяме нашия красив Драматичен театър.

Преди малко ви споменах за моя дядо. Той е антиквар и художник. Обожавам да седя в неговото ателие и да се потапям в магията на изкуството, гледайки живописните картини, които сякаш всеки момент ще оживеят, или ровейки се в многобройните прашни книги и четейки в захлас за живота на Ван Гог, Пол Гоген, Едгар Дега...

В летните дни можете да си направите разходка с лодка и да се насладите на уникално красивия залез, който сякаш се потапя в реката и изглежда като рисувана картичка. Можете и просто да седнете на корабчето-ресторант, за да пийнете студена бира, а гледката, която ще се открие пред очите ви, е Дунав мост 2 и бреговете на Румъния. Красотата на този град е толкова голяма и също толкова пропита с история, че едва ли има някой, който да го е посетил и да не е искал отново да се върне, да не е бил обгърнат от магията на старите архитектурни сгради, величествените ни паметници и лъчезарните ни паркове!

Пиша тези редове с умиление и тъга по родния си град, тъй като в момента не живея там. Но пък обещавам един ден да се завърна, и то завинаги, защото бащиното огнище е едно и не може да бъде сравнявано с никое друго кътче по света!  

Автор: Анжела Иванова