ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Виктор Юго за значението на "Нотр Дам"

Виктор Юго за значението на "Нотр Дам"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Париж е обезглавен", казва човек пред "Ню Йорк Таймс". Ужас, отчаяние, шок. За всички. Ако човечеството загуби "Нотр Дам", губи не само свято място – тази катедрала е символ на човешките постижения. Тя не е плод на който и да е човек – тя е плод на поколения хора.

Тя е един от символите на това на колко прекрасни неща сме способни ние, хората, когато се стремим към съвършенство. 

Строежът й започва през 1180 година и продължава 200 години. Оцеляла е във войни, природни стихии. Губила е стрелата си и преди – през 1786 година, след като поддържащата я структура се поддава на времето. Преживяла е нашествието на хугенотите. Френската революция. Наполеон. И Втората световна война. 

И въпреки че това, което виждаме сега, е абсолютно отчайващо, сега е моментът да се обърнем към това, което представлява тази катедрала.

Виктор Юго го е описал в "Парижката света Богородица" (1831 г.). Описанието е в Книга Трета (I "Света Богородица"), след като вече са се появили Квазимодо и Есмералда. В този пасаж той описва "Нотр Дам" и какво означава тя – произведение, което надвишава това, което един може да направи, и се превръща в най-доброто, на което сме способни всички.

Когато го е писал, катедралата е била в отчайващо състояние и са я смятали за старомодна, била е игнорирана, вандализирана. Но когато през 1831 година излиза "Парижката Света Богородица", се превръща в хит, а кралят поръчва реставрацията на катедралата през 1844 г. 

Това е и напомняне за всички нас, че "Нотр Дам" се е въздигала от пепелта вече и ще го направи отново, защото както казва Виктор Юго: "Времето е истинският архитект, народът — истинският зидар".

„Големите архитектурни паметници, подобно на големите планини, са дело на вековете. Често изкуството се видоизменя, преди те да са довършени: „Pendent opera interrupta.“ Довършват се без сътресения според изискванията на видоизмененото изкуство. Новото изкуство поема сградата в състоянието, в което я заварва, врязва се в нея, нагажда я към себе си, продължава я по своему и я довършва, ако това му се удаде. Този процес се извършва спокойно, без затруднете, без реакции, по силата на естествен безпристрастен закон. Присадът се хваща, жизнените сокове си текат, растението продължава да живее. Разбира се, в тези последователни спойки на няколко вида изкуство на различни височини в една и съща сграда се крие материал за обемисти книги, нерядко за цяла всемирна история на човечеството. В тези огромни безименни маси човекът, строителят, индивидът се заличават. Те въплътяват и сумират човешкия ум. Времето е истинският архитект, народът — истинският зидар. […] Обаче всички тия разновидности, всички тия отлики засягат само външност на църквите. Изкуството е променяло само кожата си. Самото устройство на християнската църква изобщо не е било засегнато. Все същият вътрешен скелет, същото логично разположение на частите. […] Веднъж осигурила правилното богослужение, архитектурата е свободна в почините си. Статуи стъклописи, розетки, арабески, дантели, капители, барелефи, тя може да съчетава, както пожелае, приумиците на въображението си. На това се дължи невероятно разнообразната външност на тези сгради, подчинени на толкова строг ред и единство в основата си. Дънерът на дървото си остава един и същ, само разклоненията и листата му са своеобразни.“

Какво има в катедралата "Нотр Дам"?

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.