Петък вечер през януари е и навън е истинска зимна приказка, каквато помня от детството си. Взимам си горещ душ, от който краката ми стават алено червени, и спирам да усещам парещата струя вода, обливаща тялото ми. Запалила съм свещ, която изпълва стаята с аромат на горски плодове и копнеж за дълго лято, и лягам под топлата и мека като облак завивка. Май това значи, че съм у дома и е дошло време за равносметка. [[quote:0]] Взирам се в светлината на трептящия пламък и без да обмислям много, взимам един стар тефтер и химикалка. Отварям произволна страница и мислите ми започват да танцуват из редовете на белия лист хартия.
За мен изминалата година беше интересна – определение, което избирам да използвам, когато не съм сигурна дали нещо е било хубаво или лошо. А може би и двете.
2016 г. ми донесе неочаквано щастие в лицето на новите ценни приятелства, безгрижното слънчево лято, дългите зимни вечери, изпълнени със забавление и наздравици, любовта и възхищението, изпитани от мен наскоро по един различен и специален начин към много талантлив мъж, и разбира се, времето, прекарано с най-близките ми и любими хора – моето семейство и приятели.
2016 г. ми донесе и неочаквано нещастие. Но то не заслужава нито ред повече, защото вече е в миналото и защото ме научи на най-важния си урок – да бъда по-силна и мъдра личност, колкото и клиширано да звучи. [[more]] А 2017 г. все още е като бял лист хартия, по който съвсем скоро ще затанцуват безброй щастливи и нещастни случки и събития, които не съм планирала.
"Животът е това, което се случва, докато правим други планове.", е казал Джон Ленън. Затова, скъпи момичета, не започвайте новата година с бремето на дълги списъци и тежки планове, а живейте, обичайте, мечтайте и се опитайте да се чувствате щастливи в настоящия момент. Всичко друго е само въпрос на още време!
