Нашият конкурс "Обичам този град!" приключи, но ние ще продължим да публикуваме голяма част от получените текстове. Мария Цекова е на 28 години, живее в София. За себе си казва, че строи мостове от думи. Вярва в духа на всяко място, до което пътува, и се опитва да го усети чрез местните и чрез себе си. Днес Мария е споделила с нас историята на едно влюбване.
Случи се на първата среща. Хамбург, 3 юни 2017 г.
Веднага след напускането на хамбургското летище имах късмета да се изгубя. Всички истории, които след това нямаме търпение да разкажем, започват с изгубване – буквално или не дотам.
Като малка Алиса попаднах в страната на зеленината. Поляни, дървета, мирис на свежест, птича песен, усещане за живот. Хора от всякакви възрасти – по двойки, по единици, с колело или просто вървящи. Всички, слисващи се в зеления пейзаж. Разхождах куфара и любопитните си очи по криволичещите алеи на Kleingartenverein Gartenpark Hasenheide. Този парк се намира точно до летището в Хамбург, не е най-голямата забележителност на града, но пък е прекрасно място да се изгубиш и да срещнеш нови хора.
Спускането на нощта и няколкото съобщения на жената, при която трябваше да отседна, ме събудиха от романтичната дрямка. Не знаех как да стигна до мястото, където трябваше да нощувам. GPS не работеше. Явно очите ми от любопитни бяха станали толкова тревожни, че хамбургско момиче спря колелото си до мен и ме попита как да ми помогне. Извика ми такси, поговорихме на развален английски. Впечатли ме не заради езика, а заради жеста, разбира се.
Казват, че Хамбург е градът, в който има най-много мостове в Европа. Малки и големи мостове свързват всичко онова, което е разделено. И хората там са като мостовете, свързват, а не разделят. Последващите ми срещи потвърдиха това.
Случи се от пръв поглед. Хамбург, 4 юни 2017 г.
Този, който оцветява Хамбург, го прави преди всичко в два цвята – тревисто зелено и керемидено червено. И вода – накъдето и да се обърнеш, има фонтани. И много пейки, където да поседнеш, за да съзерцаваш красивото. Вторият ден от пътуването си посветих на градината Planten un Blomen.
Случи се от първата хапка. Хамбург, 5 юни 2017 г.
Първата хапка хлебче със солена риба и лук, каквото съм опитвала само на хамбургското пристанище. Хамбург е пристанище. Но не защото събира в себе си второто по-големина пристанище в Европа, с площ колкото един средно голям български град. Целият Хамбург е пристанище, на което да пуснеш котва след дълго плаване в ежедневни задачи, работни срещи и ангажименти.
Пристанището е място, където да поспреш, да си дадеш още един шанс. Да послушаш неповторима симфония от смеха на Елба, от пулса на гъделичкащите я лодки и кораби, от емоциите на много езици, от въздишките на стотиците строили Elbenfilharmonien (Филхармонията на Елба). Внушителната сграда има близо 2000 прозорци, които гледат към вратата. Врата към света. Така наричат Хамбург, заради пристанището. Врата е, да. Врата към себе си.
На четвъртия ден си тръгнах, бях намерила това, което търсех. Хамбург, 6 юни 2017 г.
Още две неща, заради които се влюбих в Хамбург: храних слон в зоопарка; бях в стая, пълна с кактуси, в ботаническата им градина. Препоръчвам и двете за любителите на флората и фауната, а и не само.
Автор: Мария Цекова
