Любов и други бедствия

Януари, месец на комплекси

Сега топката е в твоите ръце. 

Януари, месец на комплекси

Снимка: pexels.com

Януари, като първи месец от годината, се оказва най-комплексният, защото въплъщава в себе си бушуващите положителни и отрицателни надежди на предстоящата година, която рядко се различава с нещо от предходната, ако трябва да бъдем честни.

В края на всеки Декември си казваме, че изминалата година е една от най-прекрасните и трудните години в живота ни досега.

Всичко е временно – моменти, чувства, хора. Любовта е разкриването на себе си пред човека, когото обичаме и даването на възможността да ни унищожи, защото никой не може да ни обича, ако не ни познава напълно. А в крайна сметка, ако не боли, значи не живеем наистина. Уязвимостта е правилният избор, защото това е по-трудно, отколкото да бъдем студени към света, който ни заобикаля. Нещата винаги са по двойки. Смъртта и живота. Любовта и тъгата. Смелостта и страха. Щастието и нещастието. Аз и ти. Вселената е устроена по този начин – трябва да има баланс. Добрите приятелства, които са дошли от непознати и неприятелствата дошли от познати.

Чувстваме и преживяваме тези неща всяка година. Разбира се, интензивността и честотата се променят, но най-важното е, че сме минавали по тези пътища преди. Затова кажи ми какво наистина научи от изминалата година, какво преживя или почувства за първи път, направи ли, каза ли нещо, което не беше никога досега? Знам, да, неприятни въпроси, но знам също, че ако достигнеш до техните отговори ще се почувстваш наистина удовлетворен. Край със старата година, време е за новата.

Никога не съм разбирала защо хората реагират толкова ентусиазирано на Нова година. Не разбирам защо трябва да изчакаме да отминат 365 дни през календарните страници, за да започнем да се мотивираме и да искаме промяна


от света и себе си. Вместо да чакаме толкова много, трябва да правим малко неща, които ни правят щастливи и които ни отправят предизвикателства всеки ден, защото иначе дните, в които сме искали да свършим нещо полезно за себе си и за обществото, в което живеем, ще бъдат само първите няколко дни след всяка нова Нова година. А искаш ли да ти разкрия една тайна? Никога няма да успеем да довършим нищо, защото винаги ще започваме отначало. Нали именно в това се крие разковничето около Нова година – в новото начало, а всъщност – в старите желания и страхове.

Не знам за теб, но аз със сигурност не искам да живея с мисълта, че не съм постигнала нищо, защото съм се поддала на негативна енергия и съм чакала Нова година, за да започна уж отначало, а всъщност да не правя нищо. Ще построя един красив живот за себе си, независимо какво цена трябва да платя. Знам, че никога не е твърде късно. Все още сме млади и можем да постигнем всичко, което поискаме – от изкачването на най-високите върхове и израстването емоционално, до прекарване на цели нощи в разговори и споделяне на страховете си за утрешния ден. Знам също, че това звучи като извадка от някоя приказка, но е вярно, защото всеки от нас притежава нужния потенциал, за да осъществи мечтата от нищото в нещо. Не мисля, че е нужно да споменавам как винаги трябва обичаме собствените си личности, вместо да ги мразим. Или да изброявам всички малки неща, които могат да ни помогнат да се почувстваме по-добре, правейки ги.

Почти не споменах думата “Януари”. Това се дължи на факта, че от всички месеци него най не го харесвам. Защо ли? Има много причини. Обаче вярвам, че успях да предам една малка част от него в тези редове. Ти смяташ ли така?

Отправяйки се към края на месец Януари, идват емоциите и действията, които са характерни за Февруари, но за тях ще прочетеш в следващите ми текстове. Междувременно… направи ли ти впечатление, че в този текст използвах няколко думи повече от други, и те са: винаги, никога, толкова, нищо, нещо. Знаеш ли защо? Защото винаги съм се чудела коя от тях описва отношенията ни с теб най-добре. Ще бъда изключително щастлива, ако можеш да ми дадеш този отговор.

А дотогава, смятам да правя нещата за себе си, за да се чувствам аз добре. Разбира се, ще си мисля понякога за теб, но само това. Сега топката е в твоите ръце. 

 

Здравей, отдавна не съм ти писала!