ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За един лайк по-малко: Има ли смисъл от скриването на харесванията в Инстаграм?

За един лайк по-малко: Има ли смисъл от скриването на харесванията в Инстаграм?

Снимки: Kaboompics, Pexels.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

След като дълго време се говореше, че социалната мрежа има намерение да направи броя на харесванията скрити, през май тази година Канада беше първата страна, в която този експеримент беше въведен. Последваха Австралия, Бразилия, Ирландия, Италия, Япония и Нова Зеландия. До България този тест може да стигне, може и да не стигне. Темата как това би повлияло на бизнеса и на инфлуенсърите, за които бутонът лайк определено има значение, обаче продължава. И въпреки че мнозина се опитват да намерят повече плюсове, отколкото минуси в този социален експеримент, се чудим дали има смисъл от него и кога един бутон започна да определя толкова много живота ни?

Може би когато започнахме да изкарваме пари от това или когато твърде много започна да ни пука колко ще се хареса снимката ни, дори и да не сме инфлуенсъри? Помните ли го времето преди този бутон? Онова, в което бутонът лайк беше отбелязаният пръст върху току-що отпечатаната на хартия снимка. Само че тогава ние определяхме кой ще я хване в ръцете си. Сега уж го правим с опцията „поверителен акаунт“, за да контролираме достъпа, за да контролираме лайковете. Едно време не ни беше важно кой ще ни лайкне снимките. Събирахме ги в едни прашни албуми, за да ги разгръщаме тогава, когато искаме да се върнем назад, да видим кои сме били и къде е било щастието ни. Нещо, което за поколението Z това би изглеждало като една друга далечна епоха.

Сега трупаме снимките в телефоните си. С хиляди. Повечето от тях дори не поглеждаме повече, но ако телефонът се бъгне, можем да ги изгубим за секунди. Настава паника, сякаш животът ни се е изтрил. Ама не е. Когато смените телефона, прехвърляте ли си снимките? Не. Остават в една памет, в един непотребен телефон и май дори не ви липсват, нали?

Защо са ни, когато имаме социални мрежи, в които можем да си споделяме спомените неограничено и с целия свят. На лов за лайкове. Кога наистина ни станаха толкова важни?

„Искаме вашите приятели да се фокусират върху снимките и видеата, които споделяте, не върху това колко харесвания получават“, обясняват от Facebook Inc. А дано, ама надали.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...