ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За един влюбен октомври, който остава

За един влюбен октомври, който остава

Снимка: snapwiresnaps.tumblr.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Отново е есен. Отново е онова време от годината, когато се появява един специфичен повей, който няма как да бъде объркан. Октомврийският въздух - предвестникът на есента, но не и на носталгията по отиващото си лято, не на тъгата при вида на падащите листа, не на свъсения поглед, устремен към предстоящата зима.

Въздухът, който спомня, който ме кара да се чувствам у дома, който всяка година ми напомня как съм изучавала всеки атом от него, как съм вдишвала всеки полъх и съм събирала усещания, обличала съм ги в неговата премяна и сега, всеки път, когато го усетя и когато дойде октомври, да си спомням всичко, сякаш е било преди дни.

Няма друго време от годината, което толкова категорично да напомня за себе си, както октомврийското начало. Затварям очи и мога само по полъха да го позная. Годините не са го променили, даже напротив - направили са го още по-ценен.

Само миг е нужен и ето ме отново там - нощна Варна, нетипично топло време за октомври, морски бриз, тъмни улици, сълзи, любов...

Голяма, помитаща, всепоглъщаща, наивна любов, която премина със скоростта на японски влак през мен и остави един вечен октомври, напомнящ за себе си на всеки 12 месеца.

Октомври - един забравен парфюм от детските години, една току появила се мелодия, връщаща ме в миг, в който съм била щастлива. Отрезвях отдавна, но кой ще изтрие октомври от сърцето ми? А може би аз самата не искам да го губя, защото един октомври е полезно да напомня - поне веднъж годишно, че да се влюбим, не е грешно, че да сме слаби, не е подсъдно, че да тичаме към това, което искаме, е наше право и че болката след края избледнява с времето.

След всичко просто остава един октомврийски полъх - лек, докосващ, спомнящ и стоплящ. Един мъдър октомври.

Автор: Христина Христова