Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

За един влюбен октомври, който остава

За един влюбен октомври, който остава

Снимка: snapwiresnaps.tumblr.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Отново е есен. Отново е онова време от годината, когато се появява един специфичен повей, който няма как да бъде объркан. Октомврийският въздух - предвестникът на есента, но не и на носталгията по отиващото си лято, не на тъгата при вида на падащите листа, не на свъсения поглед, устремен към предстоящата зима.

Въздухът, който спомня, който ме кара да се чувствам у дома, който всяка година ми напомня как съм изучавала всеки атом от него, как съм вдишвала всеки полъх и съм събирала усещания, обличала съм ги в неговата премяна и сега, всеки път, когато го усетя и когато дойде октомври, да си спомням всичко, сякаш е било преди дни.

Няма друго време от годината, което толкова категорично да напомня за себе си, както октомврийското начало. Затварям очи и мога само по полъха да го позная. Годините не са го променили, даже напротив - направили са го още по-ценен.

Само миг е нужен и ето ме отново там - нощна Варна, нетипично топло време за октомври, морски бриз, тъмни улици, сълзи, любов...

Голяма, помитаща, всепоглъщаща, наивна любов, която премина със скоростта на японски влак през мен и остави един вечен октомври, напомнящ за себе си на всеки 12 месеца.

Октомври - един забравен парфюм от детските години, една току появила се мелодия, връщаща ме в миг, в който съм била щастлива. Отрезвях отдавна, но кой ще изтрие октомври от сърцето ми? А може би аз самата не искам да го губя, защото един октомври е полезно да напомня - поне веднъж годишно, че да се влюбим, не е грешно, че да сме слаби, не е подсъдно, че да тичаме към това, което искаме, е наше право и че болката след края избледнява с времето.

След всичко просто остава един октомврийски полъх - лек, докосващ, спомнящ и стоплящ. Един мъдър октомври.

Автор: Христина Христова