ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За екологията и прегръщането на дървета

За екологията и прегръщането на дървета

Представете си един учен. Има ли бяла манта, очила, леко налудничав поглед? Сега си представете още един – нисък, с непропорционално голяма раница, ходи по терлици, по цял ден пише разни кодове и от време на време гони птички. Или елегантна дама, с далеч по-малко лекета по дрехите от предишния учен, която спокойно и последователно говори за генетика, а после се прибира вкъщи и танцува с трите си деца. Още една, която пристига запъхтяна, слиза от колелото си, изтръсква мокрите си дрехи (пусто шотландско време!) и пред пълна зала с хора започва въодушевено да разказва за своята научна работа. Може би онзи първият учен с мантата ви изглежда най-правдоподобен, но другите са далеч не по-малко истински – този с лекетата обикновено съм аз.

Звучи някак надуто да кажеш, че си учен – самата дума сякаш натяква някакво превъзходство, видите ли, аз съм учен, значи съм по-умен от вас. Учените обаче предимно сме си хора, сравнително нормални, понякога умни, друг път по-малко. Като цяло знаем достатъчно, за да проумеем още колко много не знаем, и сме достатъчно запленени от своята дисциплина, за да може този факт да не ни отчайва и отказва от работата. Учените обичаме да говорим за наука, но невинаги ни се получава, особено когато разказваме за работата си на хора, които не споделят същата професионална среда. В университета ни учат как да представяме научни теми без сложни термини по такъв начин, че всеки не само да ни разбере, ами дори да му е интересно. Един от най-честите съвети е да опознаем публиката си и да направим връзки между нашата сфера и техния живот. Колкото по-добре познаваш аудиторията си, толкова по-добре говориш за наука. Уж.

Преди да продължа, нека ви призная, че не съм просто учен, ами еколог – ако учен ви звучеше възвишено, то еколог може би веднага ме приземява (понякога буквално, ако сте ме хванали в момент, в който ровя по земята и броя охлюви). Нашата работа не звучи толкова сериозно, като разказвам какво правя, обикновено чувам: „Е, това сега е работа, пък аз тука се бъхтя по цял ден!“. Да си еколог, не е лесно, също както не е лесно да си инженер, механик, готвач, счетоводител и прочие. Повечето еколози около мен обичат работата си – толкова много, че понякога ни е странно как може на другите изобщо да не им пука за екология. А екологията не е просто прегръщане на дървета (освен ако не мериш диаметър на ствола, когато прегръщането става наложително), не сме будали, имаме странични интереси и още по-скандално, някои от нас не ядат само био продукти (а еколог и природозащитник не е едно и също). Просто понякога сме прекалено докачливи и оттам идват проблемите с комуникацията. 

На мен ми е най-трудно да говоря за работата си със семейството ми – напук на твърденията, че познаваш ли публиката си, комуникацията е по-лесна. Едва ли някога ще имам публика, която познавам по-добре, и все пак вместо да говоря ентусиазирано и с усмивка за екология, аз обикновено се чувствам като борец за правото на екологията изобщо да съществува, а тонът ми се променя и при най-малката шега по адрес на моята професия.

Как тогава да си говорим за екология, за наука? Може би като за всичко останало – с повече търпение и разбиране и по-малко спорове – все пак преди всичко първо сме хора, всеки със своите мечти, болки и стремежи. Може би ще се разминем някъде по въпроса дали има смисъл от мониторинга на птици и пръскането на домати с химикали, но ще постигнем съгласие другаде – като например, че всеки честно трудещ се човек заслужава уважение, че е нормално, когато хората силно се вълнуват от нещо, за теб същото нещо да няма особена стойност. На мен невинаги ми се получава, но занапред ще се опитам да задобрея.

Автор: Гергана Даскалова

Гергана Даскалова е еколог и любител на градинарството, фотографията и приключенията сред природата. Обича да преподава (агро-екология, статистика и програмиране, гледане на зеленчуци и подобни), да ремонтира стари селски къщи и да разказва истории. Истории за изобилието в живота - хора, емоции и напоследък по-малко компот от праскови, но повече наука, пътувания и мечти, пръснати по целия свят. Част от тези истории може да прочетете в "Градината на слънцето", където винаги ще я връща сърцето - кърски пек, прашни пътища и тракащи щъркели. По-научните истории може да намерите в Adventurous and Efficient. Неразказаните истории се загубиха някъде между България, Австралия и Шотландия, а за в бъдеще Гери се надява, че ще успее да събере заедно всичките си животи - селския и научния, българския и чужбинския - е, това би било добра история!