За мъжете, които обичам

Оказа се, че докато аз споделям тук възторжено тайните на моя шарен момичешки свят, мъжете в моя живот се вълнуват с мен, четат, одобряват, разпитват, коментират… и като че ли започват да се чудят дали все още са достатъчно важни за мен, достатъчно обичани и незаменими, щом все не нямирам място за тях в писанията си. Ето защо от името на момичетата признавам – не можем без вас, момчета. Не говоря само за подкрепата и безрезервната любов, която ни дават мъжете, с които споделяме живота си, нито за оново неописуемо чувство, което изпитваме всеки път когато малките ни синове казват „мамо“, а и за дребните неща, с които мъжете допълват нашият пъстър, забързан, хаотичен живот. Неочаквано ни купуват цветя… или мобилни телефони, старателно се опитват да забъркат вечеря, когато сме изморени и трогателно се опитват да ни влязат в положението, когато изхарчим последните си пари за обувки, седмица преди заплата. На любимите си мъже дължим незабравими емоции, пътешествия и спомени, а също така и някои от най-красивите си бижута. Аз съм от онова малцинство жени, които предпочитат да ходят по магазините с приятел, а не с приятелка и се възхищавам на мъжкия вкус. Не случайно съдбата ме е наградила да седя срещу колегата с най-красивите ризи в офиса. Разчитам на мъжка подкрепа когато имам проблеми в работата или когато трябва да си избера нови обувки, когато имам да споделя нещо важно или просто искам да се посмея без причина. Мили мои мъже, всеки наш ден красиви, усмихнати и самоуверени е обяснение в любов към вас.