Любов и други бедствия

За свободата на избора

Той е на 3 г. и напоследък най-често формулираното от него изречение е “Ти не ми казвай какво да правя – аз си знам какво искам!”. Той се сблъсква с трудността да правиш свободен избор всеки ден в своя малък голям свят –  когато избира сам сладоледа си и след това установява, че не е този, който всъщност е искал...

За свободата на избора

Той е на 3 г. и напоследък най-често формулираното от него изречение е: “Ти не ми казвай какво да правя – аз си знам какво искам!” Той се сблъсква с трудността да прави свободен избор всеки ден в своя малък голям свят – когато избира сам сладоледа си и след това установява, че не е този, който всъщност е искал. И се гневи и плаче, но няма как да обвини мен, защото сам го е избрал. И следващия път прекарва 15 минути пред фризера, като изисква от каката да получи информация с какво е всеки един сладолед... И отново избира сам. И този път е доволен. Но докато яде, ми разказва колко му е било трудно вчера, когато си е избрал “гадния” сладолед...

Слушам го и мисля за себе си – за това колко ми е трудно да правя своите собствени избори. Как съзнанието ми е проектирано така, че нещо в мен постоянно цикли, че някой знае по-добре, че има някакво неписано или написано правило, което трябва да спазвам, че аз не знам, но някой друг знае и аз трябва да слушам този глас.[[quote:0]]Чувам се да казвам: “Сладолед ще ядеш, след като си изядеш супата.” И ми идва да изсипя супата в собствената си уста. В такива моменти сякаш друг човек в мен говори – някой, който знае, че е особено важно супата да се изяде преди сладоледа. И си спомням едни дълги разговори от моето детство, в което са ме убеждавали в същото... и си спомням огромната купа със супа, която с отвращение поглъщах, за да може най-после да получа този сладолед... И как когато той най-после беше в ръцете ми, вече не ми се ядеше, защото се чувствах цялата супа... И как не разбирах смисъла на всичко това... И как не разбирах думите: “Е, сега защо не си ядеш сладоледа – нали това искаше?”

Защо е толкова трудно не просто да вярваме, да защитаваме и крещим за правото на свободен избор, ами и да го живеем наистина? И да живеем с отговорността от него. Защото е по-лесно, си отговарям. Прехвърляш отговорността. И се правиш на свободен, но живееш в затвора на собствените си ограничения, които носиш някъде отдалеч, от детството...[[more]]Затова и ни е толкова трудно да приемем, че свободата изисква повече от това да я искаш – трябва и да я живееш, да я дишаш. Да си свободен означава да вярваш, че имаш избор – за всяко нещо, винаги. И да го следваш. И да си готов ти да носиш отговорност за собствените си избори. Да вярваш, че можеш да живееш живот по своя начин и че всичко зависи от теб.