ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо йогата е толкова специална?

Защо йогата е толкова специална?

Снимка: pexels.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Човек тръгва на йога, когато мръдне." Нещо в мен се разбунтува, когато чух тези думи. Не защото преоткриването на йога в повечето случаи наистина не е свързано с някакъв преломен момент, а защото ми прозвуча твърде повърхностно, твърде саркастично. А вече бях стигнала до откритието, че йогата е много повече от тренд и гимнастика в модерно студио. Йогата може да отведе човек толкова надълбоко, колкото той сам пожелае да стигне. За нея няма лимити, има само разбиране и ... добър "водач" .

Ще ви разкажа как я преоткрих като духовно изживяване и свързване със себе си, доста години след първия си досег с нея. Някога, когато живеех в Англия, от любопитство тествах доста различни практики, но единственото, което ще запомня от тях, бяха моментите на медитация, които предизвикваха скритите емоции да излязат на повърхността.

Тогава все още виждах йогата по-скоро като актуални класове в спортния център, отколкото като духовно изживяване. Слушах за хора, които са във възторг от нея, но не разбирах защо. Не беше моето нещо, предпочитах да прекарам 2 часа във фитнеса и да изразходвам цялата си енергия, заради адреналина, допамина и всички хормони на щастието, които съпровождаха интензивните тренировки.

Но днес не е така. Вече не чувствам фитнеса по същия начин. Нещо се промени. През едно лято попаднах на женски практики за четирите женски архетипа, които

Има още...

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...