Общество

Адв. Йорданка Бекирска: Домашното насилие е проблем на цялото ни общество

„Проблем на обществото е, не е проблем на конкретното семейство или на двойката. Ние, българите, това не можем да го съзнаем.“

Адв. Йорданка Бекирска: Домашното насилие е проблем на цялото ни общество

Снимка: Десислава Найденова-Вичева

Часове преди Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени и в навечерието на Протеста потърсих за коментар адв. Йорданка Бекирска. С нея обсъждаме новите промени в Наказателния кодекс, с които се инкриминира домашното насилие. Засягаме различните страни на проблема с насилието и в крайна сметка даваме отговор на въпроса защо този понеделник в 18:00 ч. всички трябва да сме на пл. „Орлов мост“.

Преди да преминете към следващите редове, ще ви кажа, че за мен тя е Дани. Въпреки тежките теми, които са нейно ежедневие като част от практиката й и които обикновено стават повод за нашите срещи, Дани е един изключително прям и слънчев човек. Затова и снимката е такава въпреки цялата сериозност на разговора ни. С Дани се видяхме в Деня на адвоката (22 ноември), а точно в края на нашата среща тя ми каза, че приема борбата срещу домашното насилие за своя лична мисия и кауза. Благодаря ти, Дани!

Приети са изменения в НК, домашното насилие е криминализирано. Защо тогава излизаме на протест, нека да обясним сега на хората.

Конкретно във връзка с това изменение на НК, първото нещо, което ми хрумва, е колко показателни бяха коментарите на депутатите в Народното събрание. Въобще начинът, по който реагираха те на това, да бъдат криминализирани тези актове. За завивките и проблемите, които се решават под тях, спомняме си... Няма никакво разбиране на ниво властимащи, на ниво хора, които взимат решения, а какво да очакваме по-надолу?

Да, мина на първо четене. Един от депутатите обаче каза „Хайде да си го кажем честно: ние това го правим, защото имаме натиск отвън, не защото имаме проблем в държавата“.

Скандално е. Какво е мнението ти за тези промени в НК?

Мисля, че това ще бъдат мъртви закони, защото реалните наказания ще бъдат много малко. Когато беше обсъждането в парламентарната комисия, имаше депутати, които казваха „Как така нещо, което до вчера не е било престъпление, изведнъж да стане престъпление и да му сложим едни 5 години?“.

От началото на тази година 28 жени са били убити от своите бивши или настоящи интимни партньори. Статистиката говори сама по себе си според мен.

Да, сега ги броим заради историята с Истанбулската конвецния, иначе всяка година са приблизително толкова. А знаеш ли колко мъже са били убити от своята бивша или настояща партньорка за същия период? Нито един.  

Наложителен ли е протестът в понеделник?

Да, според мен този протест е наложителен. Защото добре, приети са промените в НК, но на първо място това, което липсва в тях, е дефиниция. Не е ясно какво означава „при условията на домашно насилие“.

Домашното насилие не се определя от локацията, а от това кои са участниците. Т.е. домашното насилие може да бъде извършено и в мола, и в парка, и на улицата. Това е първият проблем – че няма да са ясни разпоредбите и съответно няма да могат да се прилагат правилно.

Второ, това е само част от формите на насилие, които могат да бъдат инкриминирани: телесното нараняване, преследването и психическият тормоз. А останалите? Икономическо, емоционално, сексуално... В двойка или в брак изнасилването не е инкриминирано.

Така че аз възприемам тези промени в НК като първа малка стъпка. Но когато няма превенция, когато няма работа с потенциалните извършители, т.е. още при първите индикации ако няма работа с тези хора, за да могат те да осъзнаят, че това е агресивно поведение и че не трябва да го правят, няма как да постигнем желания резултат. Защото сега се налагат наказания чак когато актът е извършен, когато е прекалено късно.

Тоест тези нови разпоредби са отбиване на номера...

България е една от малкото страни, които не ратифицираха Истанбулската конвенция, поради което тя трябваше да направи тези промени в закона. Въпросът е дали тези разпоредби ще бъдат живи, дали ще има осъдени реално хора, или ще бъдат един мъртъв текст. Аз се опасявам от това. Въпросът е до каква степен ще бъде имплементирано, до каква степен ще бъде ефективно, а не само да го има на хартия.

Затова са и тези 10 искания на протеста всъщност.

Да, точно така. Тези искания са абсолютно основателни. Ако няма превенция и обучения от най-ранна възраст, това ще продължи да се случва.

Също и ако няма обучения сред съдии, адвокати, полицаи, психолози, социални работници...

Ето че самите депутати не виждат проблема, не го разпознават. Да, има и съдии без сензитивност. Има и адвокати, които защитават неефективно при такива казуси. Например адвокат не е поискал защита за детето, което е присъствало на системни пребивания, поискал е само за майката. Той просто не знае, че детето в такива ситуации е също жертва на домашно насилие.

Сензитивността на всички нас е притъпена. Включително и на самите жертви.

Когато си жертва на домашно насилие в продължение на години, прагът ти на търпимост се покачва с времето. И търпиш. Той ти се извинява, ти му прощаваш. А и си финансово зависима: как да плащаш ипотека и да се изнесеш на квартира с детето? Затова са важни кризисните центрове.

Да, това е едно от исканията – да има 28 кризисни центъра, по един във всяка област. Сега колко са?

Сега са, мисля, четири за цялата страна. А европейското законодателство казва, че на 10 000 човека трябва да има един кризисен център. Сега тези центрове са на фондации, не са на държавата. А е нужно да ги има, за да те поеме в момента психолог, социален работник, лекар, юрист, да ти се предостави една комплексна услуга...

Да си поговорим за половите стереотипи. Откъде идват според теб?

При последните данни от 2017 г. (проучване, проведено от една европейска организация) България е на първо място в цяла Европа по


стереотипизиране на женския образ. 82% от българите (мъже и жени) смятат, че мястото на жената е у дома – тя е майка и домакиня преди всичко останало. Не се сещат за друга нейна роля. Най-важната роля на мъжа съответно е да печели пари и да прехранва семейството. И колеги адвокати, правозащитници, мислят по този начин, съответно не виждат проблем.

Обществото ни е твърде патриархално. Има една конвенция, която България е сертифицирала още през 1979 г. Тя е за защита на жените от всички форми на дискриминация. Има и такъв комитет. На всеки 5 години сме задължени да представяме доклад. България беше осъдена през 2012 г. във връзка с дело на жена за защита от насилие, каквато тя не беше получила от държавата. Заключението тогава беше следното: на ниво общество, съд, държава има толкова сериозни стереотипи, които са заседнали в нашето мислене, че препоръката, която отправиха преди 6 години към нас, беше да си направим обучения на съдии и на адвокати в случаите с насилие, основано на пола, каквото е домашното насилие. За да можем да се преборим, защото това е въпрос на възпитание, на култура. Това беше заложено и в Истанбулската конвенция с идея за превенция. Т.е. ние като общество още от най-ранна детска възраст в училища и детски градини да се научим, че да говориш лоши думи, не е добре; да удряш, не е добре; да опипваш момичетата, не е добре.

Трябва да излязат мъже, жени, деца, всички. Защото всеки от нас в някакъв момент е бил или може да бъде жертва.

Сред студенти в български университети е направено проучване. 7 от 100 отговарят, че са били жертва на сексуално насилие като деца. Ако разделим на три примерно, за да получим три паралелки, излиза, че в една паралелка е имало по две такива деца. Това са сериозни цифри. И това са неща, за които не се говори. Ние нямаме сексуална култура. Ние не знаем какво е да кажеш „Не“ на партньора. Това не се приема. И това са неща, които до някаква степен са нормализирани в обществото.

И тук стигаме до съпружеското изнасилване, за което не се говори много май.

Това е голям проблем също. Ние се борим за криминализиране на изнасилването в брака. Има много такива случаи, аз самата в моята практика съм се сблъсквала неведнъж с подобни казуси. При един такъв бяха извършени експертизи за установяване нивото на преживените от жената насилие и стрес. Скалата показа „концлагер“.

Потресаващо е. Да кажем нещо и за онзи другия тип насилие, който не може да бъде доказан с медицинско – психическото и емоционално насилие. При него няма синини... Самите жени понякога не умеят да го идентифицират.

Напълно права си. Истината е следната. Няма физическо насилие без останалите две. Говорим за комплексно насилие – физическо, психическо и емоционално. Когато имаме само психическо насилие, то може да се докаже с експертиза от клиничната психология, показваща нивото на стрес и заплаха, които си почувствал. Другото е обсебването, фиксацията, до които стигат едни взаимоотношения, ограничаването на личната свобода и т.н. Най-често всичко това за едната страна е любов, но всъщност...

Какво да направи една жена, на която й се случва нещо подобно?

Или се обажда в „Анимус“, или започва дело. Оттам й назначават вещо лице, което да направи нужното. Доказателства в много от случаите всъщност има. Заплахите често са и написани, например в чат. Често има и свидетели. Ако няма никакви други доказателства, се депозира декларация от страна на жертвата, където тя е описала всичко и носи наказателна отговорност при установяване на невярна информация. Ответникът има отговорността да докаже, че той това не го е извършил.

И все пак къде е обществото? Жени биват убивани по най-зверския начин, при положение че съседите чуват часове наред какво се случва...

Да, това деяние е обществено опасно. Проблем на обществото е, не е проблем на конкретното семейство или на двойката. Ние, българите, това не можем да го съзнаем.

Не е въпрос на възпитание да не се месиш в отношенията между двама думи. Напротив! Видиш ли, чуеш ли, реагирай! Последната жена, която е убита от мъжа си в Горна Оряховица, съседите били чували от 1 ч. до 5.30 ч.! И никой не се обадил на полицията. Хората не искат да се ангажират.

Защо? От страх ли?

Или от страх, или просто за да не се оцапаш. „Нали не ме касае мен...“ Да, не те касае теб в конкретната ситуация, обаче ние имаме деца, които един ден може да са или от едната, или от другата страна. Имаме близки, семейство. Ние сме едно общество. Не можеш да стоиш безразличен. Трябва да се намесиш.

Ние просто не знаем как да реагираме. Ако видим или чуем жертва, не знаем как да я спасим.

Знаеш ли за какво се молят тези жени в момента, в който ги бият или насилват по някакъв начин? Да звънне някой на вратата.

Финални думи?

Ние трябва да мотивираме жертвите на домашно насилие да говорят, да не мълчат. Затова този протест е много важен. Много е важно всички да разберат, че това е нещо, което касае цялото общество, че не можем да си затваряме очите, когато не сме пряко пострадали. Трябва да излязат мъже, жени, деца, всички. Защото всеки от нас в някакъв момент е бил или може да бъде жертва.