Часове преди Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени и в навечерието на Протеста потърсих за коментар адв. Йорданка Бекирска. С нея обсъждаме новите промени в Наказателния кодекс, с които се инкриминира домашното насилие. Засягаме различните страни на проблема с насилието и в крайна сметка даваме отговор на въпроса защо този понеделник в 18:00 ч. всички трябва да сме на пл. „Орлов мост“.

Преди да преминете към следващите редове, ще ви кажа, че за мен тя е Дани. Въпреки тежките теми, които са нейно ежедневие като част от практиката й и които обикновено стават повод за нашите срещи, Дани е един изключително прям и слънчев човек. Затова и снимката е такава въпреки цялата сериозност на разговора ни. С Дани се видяхме в Деня на адвоката (22 ноември), а точно в края на нашата среща тя ми каза, че приема борбата срещу домашното насилие за своя лична мисия и кауза. Благодаря ти, Дани!

Приети са изменения в НК, домашното насилие е криминализирано. Защо тогава излизаме на протест, нека да обясним сега на хората.

Конкретно във връзка с това изменение на НК, първото нещо, което ми хрумва, е колко показателни бяха коментарите на депутатите в Народното събрание. Въобще начинът, по който реагираха те на това, да бъдат криминализирани тези актове. За завивките и проблемите, които се решават под тях, спомняме си... Няма никакво разбиране на ниво властимащи, на ниво хора, които взимат решения, а какво да очакваме по-надолу?

Да, мина на първо четене. Един от депутатите обаче каза „Хайде да си го кажем честно: ние това го правим, защото имаме натиск отвън, не защото имаме проблем в държавата“.

Скандално е. Какво е мнението ти за тези промени в НК?

Мисля, че това ще бъдат мъртви закони, защото реалните наказания ще бъдат много малко. Когато беше обсъждането в парламентарната комисия, имаше депутати, които казваха „Как така нещо, което до вчера не е било престъпление, изведнъж да стане престъпление и да му сложим едни 5 години?“.

От началото на тази година 28 жени са били убити от своите бивши или настоящи интимни партньори. Статистиката говори сама по себе си според мен.

Да, сега ги броим заради историята с Истанбулската конвецния, иначе всяка година са приблизително толкова. А знаеш ли колко мъже са били убити от своята бивша или настояща партньорка за същия период? Нито един.  

Наложителен ли е протестът в понеделник?

Да, според мен този протест е наложителен. Защото добре, приети са промените в НК, но на първо място това, което липсва в тях, е дефиниция. Не е ясно какво означава „при условията на домашно насилие“.

Домашното насилие не се определя от локацията, а от това кои са участниците. Т.е. домашното насилие може да бъде извършено и в мола, и в парка, и на улицата. Това е първият проблем – че няма да са ясни разпоредбите и съответно няма да могат да се прилагат правилно.

Второ, това е само част от формите на насилие, които могат да бъдат инкриминирани: телесното нараняване, преследването и психическият тормоз. А останалите? Икономическо, емоционално, сексуално... В двойка или в брак изнасилването не е инкриминирано.

Така че аз възприемам тези промени в НК като първа малка стъпка. Но когато няма превенция, когато няма работа с потенциалните извършители, т.е. още при първите индикации ако няма работа с тези хора, за да могат те да осъзнаят, че това е агресивно поведение и че не трябва да го правят, няма как да постигнем желания резултат. Защото сега се налагат наказания чак когато актът е извършен, когато е прекалено късно.

Тоест тези нови разпоредби са отбиване на номера...

България е една от малкото страни, които не ратифицираха Истанбулската конвенция, поради което тя трябваше да направи тези промени в закона. Въпросът е дали тези разпоредби ще бъдат живи, дали ще има осъдени реално хора, или ще бъдат един мъртъв текст. Аз се опасявам от това. Въпросът е до каква степен ще бъде имплементирано, до каква степен ще бъде ефективно, а не само да го има на хартия.

Затова са и тези 10 искания на протеста всъщност.

Да, точно така. Тези искания са абсолютно основателни. Ако няма превенция и обучения от най-ранна възраст, това ще продължи да се случва.

Също и ако няма обучения сред съдии, адвокати, полицаи, психолози, социални работници...

Ето че самите депутати не виждат проблема, не го разпознават. Да, има и съдии без сензитивност. Има и адвокати, които защитават неефективно при такива казуси. Например адвокат не е поискал защита за детето, което е присъствало на системни пребивания, поискал е само за майката. Той просто не знае, че детето в такива ситуации е също жертва на домашно насилие.

Сензитивността на всички нас е притъпена. Включително и на самите жертви.

Когато си жертва на домашно насилие в продължение на години, прагът ти на търпимост се покачва с времето. И търпиш. Той ти се извинява, ти му прощаваш. А и си финансово зависима: как да плащаш ипотека и да се изнесеш на квартира с детето? Затова са важни кризисните центрове.

Да, това е едно от исканията – да има 28 кризисни центъра, по един във всяка област. Сега колко са?

Сега са, мисля, четири за цялата страна. А европейското законодателство казва, че на 10 000 човека трябва да има един кризисен център. Сега тези центрове са на фондации, не са на държавата. А е нужно да ги има, за да те поеме в момента психолог, социален работник, лекар, юрист, да ти се предостави една комплексна услуга...

Да си поговорим за половите стереотипи. Откъде идват според теб?

При последните данни от 2017 г. (проучване, проведено от една европейска организация) България е на първо място в цяла Европа по