ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Адв. Йорданка Бекирска: Домашното насилие е проблем на цялото ни общество

Адв. Йорданка Бекирска: Домашното насилие е проблем на цялото ни общество

Снимка: Десислава Найденова-Вичева

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

стереотипизиране на женския образ. 82% от българите (мъже и жени) смятат, че мястото на жената е у дома – тя е майка и домакиня преди всичко останало. Не се сещат за друга нейна роля. Най-важната роля на мъжа съответно е да печели пари и да прехранва семейството. И колеги адвокати, правозащитници, мислят по този начин, съответно не виждат проблем.

Обществото ни е твърде патриархално. Има една конвенция, която България е сертифицирала още през 1979 г. Тя е за защита на жените от всички форми на дискриминация. Има и такъв комитет. На всеки 5 години сме задължени да представяме доклад. България беше осъдена през 2012 г. във връзка с дело на жена за защита от насилие, каквато тя не беше получила от държавата. Заключението тогава беше следното: на ниво общество, съд, държава има толкова сериозни стереотипи, които са заседнали в нашето мислене, че препоръката, която отправиха преди 6 години към нас, беше да си направим обучения на съдии и на адвокати в случаите с насилие, основано на пола, каквото е домашното насилие. За да можем да се преборим, защото това е въпрос на възпитание, на култура. Това беше заложено и в Истанбулската конвенция с идея за превенция. Т.е. ние като общество още от най-ранна детска възраст в училища и детски градини да се научим, че да говориш лоши думи, не е добре; да удряш, не е добре; да опипваш момичетата, не е добре.

Трябва да излязат мъже, жени, деца, всички. Защото всеки от нас в някакъв момент е бил или може да бъде жертва.

Сред студенти в български университети е направено проучване. 7 от 100 отговарят, че са били жертва на сексуално насилие като деца. Ако разделим на три примерно, за да получим три паралелки, излиза, че в една паралелка е имало по две такива деца. Това са сериозни цифри. И това са неща, за които не се говори. Ние нямаме сексуална култура. Ние не знаем какво е да кажеш „Не“ на партньора. Това не се приема. И това са неща, които до някаква степен са нормализирани в обществото.

И тук стигаме до съпружеското изнасилване, за което не се говори много май.

Това е голям проблем също. Ние се борим за криминализиране на изнасилването в брака. Има много такива случаи, аз самата в моята практика съм се сблъсквала неведнъж с подобни казуси. При един такъв бяха извършени експертизи за установяване нивото на преживените от жената насилие и стрес. Скалата показа „концлагер“.

Потресаващо е. Да кажем нещо и за онзи другия тип насилие, който не може да бъде доказан с медицинско – психическото и емоционално насилие. При него няма синини... Самите жени понякога не умеят да го идентифицират.

Напълно права си. Истината е следната. Няма физическо насилие без останалите две. Говорим за комплексно насилие – физическо, психическо и емоционално. Когато имаме само психическо насилие, то може да се докаже с експертиза от клиничната психология, показваща нивото на стрес и заплаха, които си почувствал. Другото е обсебването, фиксацията, до които стигат едни взаимоотношения, ограничаването на личната свобода и т.н. Най-често всичко това за едната страна е любов, но всъщност...

Какво да направи една жена, на която й се случва нещо подобно?

Или се обажда в „Анимус“, или започва дело. Оттам й назначават вещо лице, което да направи нужното. Доказателства в много от случаите всъщност има. Заплахите често са и написани, например в чат. Често има и свидетели. Ако няма никакви други доказателства, се депозира декларация от страна на жертвата, където тя е описала всичко и носи наказателна отговорност при установяване на невярна информация. Ответникът има отговорността да докаже, че той това не го е извършил.

И все пак къде е обществото? Жени биват убивани по най-зверския начин, при положение че съседите чуват часове наред какво се случва...

Да, това деяние е обществено опасно. Проблем на обществото е, не е проблем на конкретното семейство или на двойката. Ние, българите, това не можем да го съзнаем.

Не е въпрос на възпитание да не се месиш в отношенията между двама думи. Напротив! Видиш ли, чуеш ли, реагирай! Последната жена, която е убита от мъжа си в Горна Оряховица, съседите били чували от 1 ч. до 5.30 ч.! И никой не се обадил на полицията. Хората не искат да се ангажират.

Защо? От страх ли?

Или от страх, или просто за да не се оцапаш. „Нали не ме касае мен...“ Да, не те касае теб в конкретната ситуация, обаче ние имаме деца, които един ден може да са или от едната, или от другата страна. Имаме близки, семейство. Ние сме едно общество. Не можеш да стоиш безразличен. Трябва да се намесиш.

Ние просто не знаем как да реагираме. Ако видим или чуем жертва, не знаем как да я спасим.

Знаеш ли за какво се молят тези жени в момента, в който ги бият или насилват по някакъв начин? Да звънне някой на вратата.

Финални думи?

Ние трябва да мотивираме жертвите на домашно насилие да говорят, да не мълчат. Затова този протест е много важен. Много е важно всички да разберат, че това е нещо, което касае цялото общество, че не можем да си затваряме очите, когато не сме пряко пострадали. Трябва да излязат мъже, жени, деца, всички. Защото всеки от нас в някакъв момент е бил или може да бъде жертва.

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...