ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бием ли децата си?

Бием ли децата си?

Снимка: pixabay.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Не знам дали има нормален родител, чието сърце да не трепне при този въпрос... Отговорът моля ви нека е без заобикалки. Готови ли сте за това?

Говорейки за домашно насилие, сме наясно, че именно децата са една от най-рисковите групи. Когато едно дете е жертва на системен (или не) тормоз – физически, емоционален, психически, само можем да предположим в каква посока би се развило то като личност. И колко лесно е да се завърти порочният кръг. Кръгът, в който е зациклило обществото ни.

Срещу това се борим и ние, Момичетата от града, подемайки инициативата срещу домашното насилие. Присъединете се към ФБ групата ни Не си сама – Заедно срещу насилието, защото заедно можем да постигнем повече.

Отговор в проценти на въпроса от заглавието (а и не само) дава проведено от агенция "Ноема" национално представително проучване. Инициатор е Национална мрежа за децата, а самото проучване се реализира в рамките на проект "Да отворим нова страница – движение в помощ на деца срещу физическо наказание и емоционална репресия". Тук даваме накратко резултатите, изводите оставяме на вас. 

 

Какво се случва вкъщи?

Официално 88% от родителите смятат, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но въпреки това 2/3 от тях са го прилагали. Делът на родителите, които все още системно прилагат телесни наказания и други травмиращи практики спрямо своите деца, е 1/4. 

Очевидно става въпрос за доста сериозни проценти. И тук се налага още един въпрос: Кога и защо бием децата си? Участниците в изследването споделят, че го правят в момент на афект, безсилие и когато се страхуват, че ще изгубят контрол над негативното поведение на детето си. Все повече родители осъзнават вредните последици и съответно оценяват негативно прилагането на телесни наказания и други травмиращи практики. Но за подчертаване е и тревожният факт, че т.нар. твърди привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещи родители.

Участниците в изследването възприемат като по-травмиращи "възпитателните" методи, които причиняват емоционални щети на децата (крещене, обиди, подценяване, омаловажаване).

Какво се случва в детската градина и в училище?

Изследването потвърждава, че в училищата и детските градини подобни практики са също често разпространени. 41% от родителите споделят, че децата им са потърпевши от вербално насилие. 22% свидетелстват за телесно наказание като удар или причиняване на болка. 14% дават примери за практики на игнориране.

Проучването показва, че е налице срив в доверието към държавата като към легитимен агент, гарантиращ правата на децата. В същото време обаче се наблюдава стремеж към повишаване на обществената отговорност – намалели са отрицателните нагласи към намесата на странични наблюдатели и съобщаването в случай на насилие над дете.

Преди 5 години агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка с най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност от родителите, заедно с разпространението и злоупотребата с вещества като алкохол, цигари, наркотици.

И отново у дома...

Според проведеното проучване времето, което отделяме за общуване с децата си, е около 14-15% от цялото ни време. Напрегнатото ежедневие, дефицитът на време и на адекватна помощ са предпоставки за неразбиране на причините за нежелано поведение на децата, а оттам – и за неадекватна родителска реакция спрямо това поведение.

Около 2/3 (67%) от родителите съобщават за системни проблеми със своите деца, а 89% споделят, че са имали някога проблем. В същото време едва 30% от родителите са търсили информация във връзка с проблем с дете. Име на конкретна организация или институция в помощ на децата са в състояние да посочат около 5-6%. Обществените институции, имащи потенциално отношение към подкрепата на възпитателния процес, не се припознават като полезни за родителите, а като безучастни; и по-скоро санкциониращи, отколкото помагащи.

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...