Общество

Богатите също бият

Няма социален статус и образователен ценз, които да гарантират безопасност.

Богатите също бият

Миналата седмица ми попадна обява за семинар „Как да си намерим богат мъж” на всеизвестната специалистка по тези въпроси Наталия Кобилкина. В поканата си тя казва: „Всички искаме да бъдем щастливи, обичани и уважавани жени, но също така искаме и мъжът до нас да има достатъчно възможности, да ходим заедно в скъпи ресторанти, на скъпи почивки, да ни прави приятни изненади, да може да се грижи за нас както и за децата ни и да бъде просто грижовен.”

Тази обява съвпадна с началото на нашата кампания против домашното насилие (ако все още не сте се присъединили към групата ни, направете го тук) и ме накара да се замисля и да потърся отговора на няколко въпроса. Върви ли богатството в комплект с уважение към жените? Гарантира ли такава връзка, освен скъпи ресторанти, скъпи почивки и приятни изненади, и билет за физическа и психическа безопасност? Или трябва мъжът не само да е богат, но и образован, за да е „просто грижовен”? А ние? Ако сме образовани жени и печелим добре, това ще ни предпази ли от насилие у дома?

Иначе казано - бият ли богатите мъже?

В началото на 2017 г. британският съдия Ричард Менсъл се смили над 34-годишния доста състоятелен Мустафа Башир от Манчестър, който биел жена си Факра Карим със стик за крикет, опитвал се да я удуши на публично място, насърчавал я да се самоубие и я карал да пие белина. Башир отърва решетките и ги замени с 1000 паунда глоба, посещение на семинар, наречен „Как да изградим по-добра връзка”, и забрана да доближава жена си. Аргументът на съдията за тази милост беше, че не вярва, че Факра е била уязвима, защото „е интелигентна жена с мрежа от приятели и има висше образование”.

През 2014 г. във филма „Private Violence” на HBO социолог казва на жертва на насилие и адвокат следното: „По моето разбиране домашното насилие засяга само бедните необразовани хора. Адвокатите, докторите и професорите не бият жените и децата си.”

Един от големите митове за домашното насилие е, че то е запазена територия за бедните и необразованите. Това върви под ръка с друг голям мит – че бедните и необразованите хора са глупави, а само глупавите са уязвими.

В действителност обаче има данни, че вероятността жена, която печели 67% от дохода в семейството, да е подложена на психическо и физическо насилие у дома, е седем пъти по-висока в сравнение с тази при жените с по-ниско заплащане.

Накратко, причината за това е


в дебалансирането на разбирането за половите роли в семейството. Мъжът, лишен от традиционните източници на самочувствие (като икономическото превъзходство), може да развие агресия.

Домашното насилие е това, което се нарича ecumenical crime, т.е. всеобхватно, вселенско престъпление – не зависи от възраст, етнос, финансов статус и образователен ценз. Не сме защитени от дипломите си, нито от произхода си. Това, че мъжът във връзката е богат, успешен и образован, също не гарантира безопасност.

Проблемът е поведенчески. Затова не съществува насилник, който например да бие шефа си на работното място – насилниците са в състояние много внимателно да контролират действията си и да избират кого и кога да малтретират. Някои го наричат „Терорът на д-р Джекил и г-н Хайд”, а у нас народът го е формулирал по друг гениален начин: „Вкъщи враг, с чужди драг”! Кратко и ясно – агресивен у дома, но очарователен и грижовен навсякъде другаде.

Вероятно домашното насилие сред богатите хора има особености и засега за него се знае по-малко. В тези общности то е стигма и е покрито от „воал на мълчанието”. Според д-р Сюзън Вайцман от Wentzman Center, организация, занимаваща се със застъпничество и повишаване на информираността за проблема: Те мислят, че това касае само тях. Никой не може да те чуе, когато крещиш в имение голямо 3 акра.”

Досега няма конкретни данни и сравнително изследване на културата на мълчанието, заобикалящо насилието при високите социални слоеве. Но от опита на д-р Вайцман с нейни богати клиентки става ясно, че те обикновено не преминават през т.нар. меден месец  етап от насилието, при който насилникът изпитва разкаяние, опитва се да се извини, подарява подаръци и т.н. „При тях насилието е безпощадно.”

Така че богатите също бият. 

 

Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!