ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гневът като оправдание

Гневът като оправдание

Снимка: kaboompics

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Някои хора смятат, че домашното насилие се случва, когато насилникът е в състояние на амок, и че това е условие да се дефинира домашното насилие като такова изобщо.

През юли 2017 г. в Масачузетс 43-годишен мъж се призна за виновен за това, че в резултат на действията си е оставил жена си на животоподдържащи системи в болницата в Спрингфийлд. По време на защитата адвокатът му изтъкна, че обвиняемият е бил под голям натиск и просто я е ударил. Когато през 2014 г. Роналд Лий Хексъл уби шестима души от семейството на бившата си съпруга, негов приятел също спомена, че сигурно се е ядосал и ги е ударил.

Идеята тук е ясна – насилниците реагират под стрес, защото са провокирани и извадени от нерви. Само че това е тотален мит!

Домашното насилие не се отнася до управлението на гнева, нито до невъзможността на насилника да се справи със стрес. Насилието почти винаги следва цикъл и представлява най-вече свободна демонстрация на контрол.

Този цикъл включва няколко етапа – начален индцидент (може да е сексуален, физически или емоционален); натрупване на напрежението, когато насилникът се опитва да се овладее и да „запази мира” до следващия инцидент; разкаяние, когато насилникът се извинява, обещава, че няма да се повтори и често обвинява жертвата, че си го е търсела или че прави „от нищо нещо”; успокоение, в което и двете страни се държат така, сякаш нищо не се е случило, и се опитват да игнорират проблема с мълчание до следващия инцидент, когато кръгът се завърта.

 

Този поведенчески цикъл може да продължи безкрайно (ако жертвата оцелее), като в същото време етапите на „запазване на мира”, разкаяние и успокоение стават все по-кратки, докато тези на насилието стават все по-продължителни.

 

Наталия Отеро, адвокат и изпълнителен директор на организцията D.C.Safe, казва: „Един от най-старите митове за домашното насилие, е този, че насилникът е извън контрол. Аз съм виждала насилници, изправени пред съда, които са доста красноречиви и ясни в това какво очакват от семейния си партньор и системата. Насилието за тях не е случаен акт – това е начин да контролират ситуацията.”

 

Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!

 

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.