ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Не всички чудовища се крият в тъмното

Не всички чудовища се крият в тъмното
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Въпросът за психологическия портрет на мъжа насилник отново е на дневен ред. Вече знаем, че гневът не е оправдание, знаем и как да разпознаем дали сме в проблемна връзка. Очертали сме основните характеристики на потенциалния агресор - в началото той е принц, после се превръща в звяр и често никой не помни кога е настъпил повратният момент.

Дали обаче няма по-очевидни белези? Или обратното - всяка история ли е отделна вселена, сложна конфигурация от карма и случайности, която не може да бъде изучена с алгоритъм? Психологията е установила, че определен модел все пак има.

Ето най-често срещаните общи черти между мъжете, склонни към насилие или вече проявяващи такова:

1. Самият той е израснал в семейство с агресия, доминация на единия родител над другия или откровено насилие.

2. Смята, че властното му поведение е за доброто на цялото семейство, че гарантира благополучие, демонстрира стабилна мъжка позиция.

3. Изблиците му на гняв към партньорката или децата предизвикват у него чувство за вина. За да се справи с това, мъжът се хваща за мисълта, че във всяко семейство се слуша волята на по-силния, което е в полза и на слабия. А и слабият сам си е виновен, че е по-слаб, което дори го поставя в позиция да се нуждае от силна мъжка ръка. Получава я под формата на шамар.

4. Нахлува рязко и безкомпромисно в личния живот на жертвата си, без да си дава сметка, че това я подтиска. Нарича обсебването романтика, влюбеност, отдаденост, нужда, но не и контрол.

5. Лесно му е да извърти всяка ситуация така, че той да е жертвата - на жената, на обстоятелствата, на "добрината" или пороците си.

6. Харесва му играта на обвинения. Това е логично продължение на ролята на жетва. Загубил е важни преговори - жена му е виновна, изпуснал си е нервите на неподходящо място - отново тя, забравил е рождения ден на майка си - също. Партньорката му е в корена на всяко негово неразположение, затова понякога си носи последствията...

7. Възползва се безсрамно от всяка слабост, която забележи у човека до себе си. Харесва му да натиска тези червени бутони, да рови в раните и да предизвиква другия да излезе от рамките си.

8. Често мъжете, склонни към насилие, имат по-брутален и раняващ хумор. Харесват им шеги и провокации, които никога не може да разкажете на семеен обяд с възрастни роднини и деца.

9. Насилниците са склонни да се отказват от нещо, още преди да са го започнали. Ако сте във връзка с такъв човек и се чудите защо все нищо не върви, нито един план за пътуване или ремонт не се сбъдва, то може проблемът да е по-мащабен. 

Вместо финал, защото този списък не може да се нарече изчерпателен, искам да припомня един основен признак на хармоничната връзка - добрата комуникация между партньорите. Ако ти винаги си тази, която разбира идеално неговите постъпки, без значение дали ги одобряваш или не, а той никога не може да прецени как се чувстваш и какво ти се е случило, особено когато той го е причинил - върни се в началото на текста и помисли отново над всички точки.
 

Създадохме FB групата „Не си сама - Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...