Първата му жена се беше обесила на двора. На дървото, там където Силвия веднъж сe скри да плаче с изпокъсаните си от него дрехи. Така и не избяга, защото как ще излезе на улицата в този вид? Къде ще отиде? Да остави детето при него? Той е пиян, ще му мине. Намираше му всеки път оправдание, а не можеше да си намери останало здраво бельо. Нито да си купи ново, защото той държеше всички пари в себе си.
Жена му сама беше сложила край на живота си, отказала да види сина си пораснал, отказала повече да бъде виновна за нещастието си. Съседите шушукаха, когато Силвия дойде в дома на вдовеца, казваха, че я е биел, имаше дори слухове за убийство, но никой не им обръщаше внимание. Така неусетно Силвия зае нейното място.
Това е поредната история на жена, потърсила убежище в Кризисен център. Поредна, защото има входящ номер и инициали, вместо име, но за главната действаща героиня е единствената история на живота й, която някога ще разкаже, ако има кой да я изслуша. В нея бегло е спомената първата съпруга на насилника Йордан. Тя не е потърсила помощ. Детето е останало на грижите на Йордан и недълго след това социалните служби се намесват. След като загубва майка си, а и докато тя още е била жива, момчето живее в условията на системно психическо и физическо насилие, упражнявано от страна на баща му. Любимият му възпитателен метод е бил боят с колан. След пореден жесток акт на насилие социалните го извеждат от дома и дори издават ограничителна заповед на Йордан да не приближава момчето.
По това време Силвия вече е изцяло под влиянието на мъжа си. Забременяла е и е родила второто дете на Йордан скоро след като са се срещнали. Той избягва да повтаря старите си грешки, затова поставя новата си съпруга в пълна изолация - така никакви служби или институции не могат да се намесят и да разрушат управлението му на дома. Силвия няма право да напуска жилщето, прави го изключително рядко, не й разрешено да общува с когото и да било, а всеки контакт с миналото й и с близките й е отрязан. След като отнемат сина му, цялата агресия и жестокост на Йордан се прехвърлят върху Силвия, редовно и в присъствието на малкото им бебе, момиченце. Още един невинен човек започва живота си в този дом и няма никакъв шанс да види нещо по-различно от грубост, алкохолна зависимост, емоционална зависимост, икономическа зависимост, доминация и разруха.
Все още Йордан не е удрял дъщеря си, затова Силвия започва инстиктивно да поставя малкото й телце между себе си и задаващите се шамари и така понякога успява да се спаси. За една-две вечери. Йордан също се възползва от детето - чрез момиченцето държи Силвия в подчинение и я заставя да обслужва прищевките му. Когато детето плаче, Силвия трябва да го успокои веднага, ако не успее - трупа синини. Йордан вече не се въздържа и започва да разтриса силно бебето, когато го дразни с рева си. Следват и удари... Въпреки ужасяващите му прояви, той настоява сам да взема всички решения около дъщеря си, включително какви дрехи да носи, с което понякога принуждава Силвия да облича момиченцето по абсурдни за климата и обстоятелствата начини, но тя си мълчи. Всички мълчат. Само Йордан крещи. Определя също какво и кога ще яде детето, а двете с майката свикват да си лягат гладни. Често Силвия търпи всякакви физически наказания от Йордан за това, че не е добра майка. За психическия тормоз пък изобщо не се замисля, стига да оживее до утре.
Един ден Силвия най-сетне се изплашва истински за живота си. Бяга и търси помощ. Настаняват нея и детето й в Кризисния център за хора, пострадали от насилие към Фондация "П.У.Л.С.", където да заживе в защитена среда и да излекува белезите си. Когато се появява там, Силвия е цялата в синини, изглежда и функционира като човек в състояние на тежка криза. Объркана и изплашена за живота си, тя разказва честно на какво е подложена вкъщи. Вади си медицинско свидетелство и започва планове за нов живот. Само 3 дена по-късно обаче,
сама изявява желание да се върне в дома на Йордан. Психолозите обясняват това повдение като следствие от създалата се през годините насилническо-жертвенска динамика в отношенията им. Страхът за собствения й живот замъглява преценките на Силвия, тя е изцяло под властта на заплахите за убийство, с които е живяла последните години.
Следват завръщане вкъщи, още по-брутално насилие, отмъщение за това, че е потърсила помощ и нова безнадеждност. В крайна сметка Силвия се връща за втори път в кризисния център - измършавяла, държана няколко дни заключена, без храна и човешко отношение.
Все още неспособна да се грижи за себе си, 32-годишната Силвия успява да вземе едно-единствено решение - да даде детето си за осиновяване. Да спаси поне него. Истината е, че Силвия е нямала голям избор, защото социалните служби определят, че и двамата родители излагат детето на риск - тя, връщайки се с него при насилието, Йордан - упражнявайки въпросното насилие.
Дали съдбата на Силвия можеше да бъде различна? За да намерим отговор на този и други подобни, сложни въпроси, създадохме FB групата „Не си сама - Заедно срещу Насилието“. С нея показваме подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!
