ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Силвия, която остави детето си, за да му даде шанс

Силвия, която остави детето си, за да му даде шанс
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Първата му жена се беше обесила на двора. На дървото, там където Силвия веднъж сe скри да плаче с изпокъсаните си от него дрехи. Така и не избяга, защото как ще излезе на улицата в този вид? Къде ще отиде? Да остави детето при него? Той е пиян, ще му мине. Намираше му всеки път оправдание, а не можеше да си намери останало здраво бельо. Нито да си купи ново, защото той държеше всички пари в себе си.

Жена му сама беше сложила край на живота си, отказала да види сина си пораснал, отказала повече да бъде виновна за нещастието си. Съседите шушукаха, когато Силвия дойде в дома на вдовеца, казваха, че я е биел, имаше дори слухове за убийство, но никой не им обръщаше внимание. Така неусетно Силвия зае нейното място.

Това е поредната история на жена, потърсила убежище в Кризисен център. Поредна, защото има входящ номер и инициали, вместо име, но за главната действаща героиня е единствената история на живота й, която някога ще разкаже, ако има кой да я изслуша. В нея бегло е спомената първата съпруга на насилника Йордан. Тя не е потърсила помощ. Детето е останало на грижите на Йордан и недълго след това социалните служби се намесват. След като загубва майка си, а и докато тя още е била жива, момчето живее в условията на системно психическо и физическо насилие, упражнявано от страна на баща му. Любимият му възпитателен метод е бил боят с колан. След пореден жесток акт на насилие социалните го извеждат от дома и дори издават ограничителна заповед на Йордан да не приближава момчето.

По това време Силвия вече е изцяло под влиянието на мъжа си. Забременяла е и е родила второто дете на Йордан скоро след като са се срещнали. Той избягва да повтаря старите си грешки, затова поставя новата си съпруга в пълна изолация - така никакви служби или институции не могат да се намесят и да разрушат управлението му на дома. Силвия няма право да напуска жилщето, прави го изключително рядко, не й разрешено да общува с когото и да било, а всеки контакт с миналото й и с близките й е отрязан. След като отнемат сина му, цялата агресия и жестокост на Йордан се прехвърлят върху Силвия, редовно и в присъствието на малкото им бебе, момиченце. Още един невинен човек започва живота си в този дом и няма никакъв шанс да види нещо по-различно от грубост, алкохолна зависимост, емоционална зависимост, икономическа зависимост, доминация и разруха. 

Все още Йордан не е удрял дъщеря си, затова Силвия започва инстиктивно да поставя малкото й телце между себе си и задаващите се шамари и така понякога успява да се спаси. За една-две вечери. Йордан също се възползва от детето - чрез момиченцето държи Силвия в подчинение и я заставя да обслужва прищевките му. Когато детето плаче, Силвия трябва да го успокои веднага, ако не успее - трупа синини. Йордан вече не се въздържа и започва да разтриса силно бебето, когато го дразни с рева си. Следват и удари... Въпреки ужасяващите му прояви, той настоява сам да взема всички решения около дъщеря си, включително какви дрехи да носи, с което понякога принуждава Силвия да облича момиченцето по абсурдни за климата и обстоятелствата начини, но тя си мълчи. Всички мълчат. Само Йордан крещи. Определя също какво и кога ще яде детето, а двете с майката свикват да си лягат гладни. Често Силвия търпи всякакви физически наказания от Йордан за това, че не е добра майка. За психическия тормоз пък изобщо не се замисля, стига да оживее до утре.

Един ден Силвия най-сетне се изплашва истински за живота си. Бяга и търси помощ. Настаняват нея и детето й в Кризисния център за хора, пострадали от насилие към Фондация "П.У.Л.С.", където да заживе в защитена среда и да излекува белезите си. Когато се появява там, Силвия е цялата в синини, изглежда и функционира като човек в състояние на тежка криза. Объркана и изплашена за живота си, тя разказва честно на какво е подложена вкъщи. Вади си медицинско свидетелство и започва планове за нов живот. Само 3 дена по-късно обаче,

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...