Удари, крясъци, полицейски лампи, снимки на наранени разплакани жени – домашното насилие се асоциира главно с физическото насилие, за което обичайно се шуми най-много.
Но физическото насилие не е единствената форма на домашно насилие. Понякога жертвите не разбират, че са във връзка, в която партньорът им злоупотребява с тях, защото той не ги бие. „Той никога не ме е удрял, така че не мислех, че ме малтретира.” е много често срещана позиция.
Домашното насилие е резултат от извратената фиксация върху контрола (в общия случай от страна на мъжа във връзката), от насадените исторически неравнопоставени властови отношения между мъжа и жената, от неадекватно разбиране за половите роли в една връзка, от културата и традициите на обществото, подхранващо тези разбирания и приемането им за нормални.
Затова за много жени, които са отгледани и възпитани в търпимост и подчинение, е трудно да разберат, че насилието не означава само мъжът, с когото живеят, да ги бие и че това не е пределът на компромиса, който трябва да дочакат, за да реагират.
Насилие е и сексуалното насилие, и словесното насилие, и изолацията, принудата, преследването. Домашно насилие е и икономическият контрол, злоупотребата с доверието, заплахите и сплашванията, игнорирането, емоционалната манипулация за задържане на жената във връзката, унищожаването на имуществото. Домашно насилие е и малтретирането на домашните любимци. Домашно насилие е и принуждаването на децата да бъдат свидетели на всичко това.
„Той си удряше главата в пода, удряше стената с юмруци, казваше, че не заслужава да живее.”
През 2015 г. Huffington Post публикуваха това есе на младо момиче. Текстът е озаглавен „Не знаех, че съм във връзка, в която злоупотребяват с мен, защото той не ме удряше”. В него тя разказва за
първото си съжителство с мъж, преминало в затвора на емоционалното изнудване, игнорирането, психическите „наказания” и изолацията. Така нетърпението й да бъде „във връзка” и да каже „да” на някого, се превръща в кошмар и в крайна сметка довежда до това, че след година тормоз тя иска и чака той да я удари, за да има едва ли не оправдателна причина да го напусне.
Младите момичета са особено уязвими, защото са неопитни, не знаят къде се намират във връзката, какво е нормално да очакват и изобщо какво е да си във връзка и да живееш с мъж. Затова освен примера разговорите с тях в семейството, и особено от страна на бащата, са много важни. Никой баща не иска дъщеря му да бъде малтретирана. Погрешно е да смятаме, че понеже жертвите на домашно насилие са повечето жени, то активистите срещу него трябва да са само жени. Това е поредният мит. Мъжете имат своята много важна роля в изграждането на културата на нулев толеранс към домашното насилие.
В България в Закона за защита от домашното насилие същото е описано като всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и като всеки опит за такова. Принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо хора, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или са живели на семейни начала, също се смята за такова. За психическо и емоционално насилие над дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Както виждате, закон имаме, думите са написани и са силни. Това, което нямаме, е връзка между постулатите, от една страна, и делата и мерките, от друга. От поколение добре информирани и адекватно възпитани млади хора до полицаи, обучени да разпознават нефизическите форми на домашно насилие и да взимат реални мерки, защитаващи жертвите – всичко това е много работа за бъдещето.
Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!
