Общество

Вместо Истанбулска конвенция

Докато разливаме шампанското, е хубаво да си дадем сметка, че законът е добър, само когато има как да бъде приложен.

Вместо Истанбулска конвенция

Дългото чакане свърши. Парламентът прие, без дебат и единодушно, промени в Наказателния кодекс, които криминализират домашното насилие. Което де юре значи, че насилниците ще отговарят не само за бруталните актове на насилие, но и за по-прикритите, като преследване, прихически тормоз и икономическа принуда. Де факто, мнозина от нас, които сме имали дързостта да се борим с обществения порок, какъвто е домашното насилие, се съмняваме в резултата.

Докато разливаме шампанското, е хубаво да си дадем сметка, че законът е добър, само когато има как да бъде приложен. Когато институциите са отговорни, когато служебните лица са компетентни, когато има воля за реална битка с това, което доскоро се приемаше най-охотно като забавно изключение, което се решава нощем под завивките. Или по-лошо - като характерна особеност на българския бит и култура. По данни на неправителствените организации, които са специализирани в борбата с домашното насилие, няма единна база данни за насилниците, няма единна информационна система, която да ползват адвокати, съдии, прокурори и полицаи. Няма достатъчно подготвени психолози, които да диагностицират наличието на психически тормоз и които да помагат на жертвите. Няма механизми за превъзпитание на насилниците, за ресоциализацията им.

И въпреки всичко, макар и да не подписахме Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която е документ, мислен и премислен, така че да се бори с проблема на всички нива, макар приетият вместо това закон да не касае насилието, основано на пола, макар очевидните липси и пропуски, не можем да не кажем, че днес е добър ден за борбата срещу домашното насилие. Нека той да бъде първият от много.