ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жени, в името на децата трябва да сте щастливи, а не да търпите насилие и ограничения!

Жени, в името на децата трябва да сте щастливи, а не да търпите насилие и ограничения!

Адв. Йорданка Бекирска (Снимка: Eti Reid)

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Адвокат Йорданка Бекирска се занимава с правозащитни въпроси от 2005 г. Всичките си 4 допълнителни магистратури към основната по право завършва в чужбина – те са по правата на човека, в частност правата на жените. От 2005 г. насам работи и в неправителствения сектор. Започва като член на екипа на БХК (2005 г.-2008 г.), а след това продължава да сътрудничи само като външен експерт. Започва да работи и с няколко НПО, занимаващи се с женски човешки права, в момента е изпълнителен директор на Български адвокати за правата на човека – друга голяма организация, която защитава правата на жената като основна част от правата на човека. Има своя адвокатска кантора, която е специализирана само в тази област. Работейки по въпроси за насилието, сексуалния тормоз на работното място, полово базираната дискриминация, Дани достига и до семейноправните въпроси, защото често насилието е в семейството. Така започва да се занимава и със семейно право, в момента кантората й е с много тесен профил – семейно и международно право.

Какво липсва в нашето законодателство, за да можем да се борим ефективно срещу насилието?

Въпросът е много комплексен. Имаме един Закон за защита от домашното насилие, който работи. Той работи от 2004 г. Имаше много колебания дали домашното насилие да бъде с наказателен или с граждански характер, защото в по-голямата част от света домашното насилие е криминализирано. Не се сещам за друга европейска държава, в която домашното насилие да се определя като граждански акт – както е в България. Ако вкъщи двама партньори са обиждат, бият, ако по някакъв начин единият е пострадал от насилието (най-често това е жената), най-тежката мярка за защита на пострадалото от насилие лице, която може да получи по Закона за защита от домашно насилие, е извършителят да бъде изведен от жилището, като максималният срок на действие на заповедта е 18 месеца (и да не доближава жертвата).

Някаква пукнатина има ли тук?

От една страна, законът е добър и работи, защото поставя правото на живот на първо място. Правото на собственост е изцяло „пренебрегнато“ от Закона за защита от домашното насилие – няма значение чия е собствеността на жилището, в случаите, когато е съвместно обитавано, извършителят трябва да го напусне. Проблемът обаче, който аз виждам, е следният. Такива мерки се постановяват от съда почти ежедневно. В рамките на 24 часа се получава защитата – т.е. снощи ми се е случило нещо, днес аз отивам, подавам молбата в съда и в 24-часов срок съдът е длъжен да се произнесе. Тази защита започва да действа от момента на издаването, но тук има огромна пукнатина, особено за София: от момента, в който съдът издаде тази заповед, до момента, в който извършителят бъде уведомен, че срещу него са взети такива мерки, изминават едни 10 дни, в които тази заповед за незабавна защита пътува между институциите. Тя тръгва от съда, минава през СДВР по незнайни за мен причини, където се разпределя по РПУ-та. По някаква служебна поща се случва това, няма как да се проследи пътят на заповедта. Т.е. не се използва факс, имейл например...

А през тези 10 дни може да се случи всичко, дори и най-лошото...

Именно. Това е основен проблем в София – въпросът касае прилагането на закона и знам как той може да се реши реално. В други градове са намерили начин как да се справят. Случвало се е заповед да бъде връчена в рамките на 2 часа след издаването й.

Децата стават свидетели на нещо, което днес е омраза, а утре е някаква изкривена форма на любов.

В Пловдив например колегите от неправителствения сектор работят много активно, там се провеждат изключително много обучения на съдии и на полицаи. Аз самата много пъти съм била канена за обучител и затова знам. Когато имам дела в Пловдив, аз съм всеки път много щастлива. Понякога дори питам моите клиенти дали случайно нямат и адрес в Пловдив, защото там нещата се случват. Съдиите например отбелязват, че Заповедта за незабавна защита е в сила от деня на постановяването й. Така дори и извършителят да се укрива и да не получава съдебните книжа, при нарушение на заповедта той носи отговорност.

Има ли друг проблем освен този, свързан с прилагането на Закона?

Да, втори е проблемът със злоупотребите. С всички права се злоупотребява, това не е тайна за никого. Случвало се е при мен да идват хора, които не мисля, че са пострадали от насилие. След толкова години смятам, че мога много лесно да разпозная кога имаме една жертва и кога – хора, които не са точно жертви, а такива, които искат да отмъстят по някакъв начин на партньора си. Защото семейните отношение твърде често се превръщат във война.

Не са ли необходими някакви доказателства за подаване на такава молба в съда?

В началото са само писмени доказателства и се провежда закрито заседание, в което съдът се произнася. За голямо мое съжаление, има и лекари, които снабдяват с документи, неотразяващи обективната действителност. Проблемът според мен е, че наличието на тези злоупотреби доведе до намаляване сензитивността на съда за сметка на истинските жертви. Трябва да се борим с това. И жени, и мъже злоупотребяват. Трябва да се спрат злоупотребите, за да можем да защитим истинските пострадали лица. Това може да стане, като се търси наказателна отговорност за невярно декларираните данни при подписването на задължителната декларация по този закон за започване на производството.

Друг проблемен момент е в случаите, когато

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...