Инаугурацията на Джо Байдън през януари постави под светлините на прожекторите младата 23-годишна поетеса Аманда Горман. Само седмица след рецитирането на нейната поема „Хълмът, който изкачваме“ тя подписа договор с една от най-големите модни агенции IMG Models, книгите й се превърнаха в бестселъри в Amazon още преди да бъдат издадени (предстои това да се случи през септември тази година), последователите й в социалните мрежи драстично се увеличиха, появи се на корица на списание Time, интервюирана лично от Мишел Обама, и рецитира на спортното събитие "Супербоул", което е абсолютен прецедент.
Сега Горман украсява корицата на майския брой на Vogue, а фотосесията е заснета от самата Ани Лейбовиц. Младото момиче сподели част от кадрите в личния си профил, подчертавайки, че е първата поетеса, която се появява на корица на модната библия, и е щастлива, че е облечена от чернокожия дизайнер Върджил Абло. Самият той пък сподели, че роклята, която носи Аманда, е вдъхновена от снимка на неговата баба в Гана.
В материала към фотосесията Аманда признава, че след подписания договор за IMG Models е отказала различни споразумения на стойност около 17 милиона долара, защото не се е припознала в брандовете и техните кампании. „Не съм посланик на някоя марка или нещо подобно“, отсича Горман, която приема дрехите като нещо, което й помага да изгради имиджа си, но не и да фокусира цялото внимание върху тях.
Освен това признава, че със смесени чувства приема определението моден инфлуенсър, за какъвто я обявиха след появата й на инаугурацията, облечена в жълто палто и червена диадема на Prada. Диадемата веднага е разпродадена, а палтото увеличава драстично процента на продажбите си. Въпреки това Аманда не се чувства комфортно, когато гледат на нея просто като на модел. „Когато съм част от кампания, искам субектът да не е моето тяло, а гласът ми“, казва тя, допълвайки че е много предпазлива към отговорността, която се опитват да й вменят – да бъде пример за другите. „Не искам да съм нещо, което те вкарва в клетка – като това, че за да си успешно чернокожо момиче, трябва да си като Аманда Горман и да учиш в Харвард. Искам някой да разруши този модел, който съм установила.“
Какво иска младата поетеса ли? Да има времето, спокойствието и тишината да завърши двете си книги, и въпреки че именно рецитирането на инаугурацията я постави в светлините на прожекторите, сякаш целият все още кратък път на Аманда я води към този успех. С нейната близначка са родени преждевременно и като малки имат проблеми с говора, но майка им, която ги отглежда сама, прави всичко възможно да преборят този проблем и се фокусира върху образованието на момичетата. Саматa тя е професор в колеж.
Още на 16 години Аманда печели конкурса за млади поети, като тогава основава програма за ограмотяване на младежи. През 2017 г., докато учи социология в Харвард, става победител в първото национално състезание за млади поети. Горман прекарва студентските си години в балансиране между часовете по английски език, социология и писателската работилница, която основава. За нея феминизмът, писането и активизмът винаги са били свързани.
Аманда не се е отказала от идеята си някой ден да стане президент, като се радва на подкрепата на Хилъри Клинтън и Мишел Обама, които бяха изключително впечатлени от нейна поява и поема на инаугурацията. Затова и много внимава какво точно споделя в личните си профили в социалните мрежи, където няма да видим снимки от партита, по бански или негативни коментари – неща, които могат да бъдат злепоставящи за бъдещата й кариера. А Горман определено се е запътила към най-високите върхове и намира удовлетворение в това, че може да постави граници на популярността си, защото всяка стъпка нагоре изглежда премерена до последния детайл, до последния успех.
Изгубени в превода на Аманда Горман
