ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Андре Токев и още 4 шеф-готвачи, които отстояват имиджа на "лоши момчета"

Андре Токев и още 4 шеф-готвачи, които отстояват имиджа на "лоши момчета"

Photo by Frederick M. Brown/Getty Images

Случаят с Андре Токев ни провокира да се замислим за нелеката работа на шеф готвачите, която обикновено остава скрита от погледите ни. Подхождаме с голяма взискателност към тези професионалисти, без да си даваме сметка с колко много труд са подплатени успехите им, а несъвършеният им човешки образ сякаш остава на заден план. Обичаме ги когато са на върха, но ги мразим и критикуваме, когато стъпят накриво. 

Харизматичните шеф готвачи в днешно време притежават както усет към храната, така и специално отношение към живота. Те са писатели, кулинарни пътешественици, които обикалят света, менажират ресторанти и участват в телевизионни предавания и документални филми. Притежават имидж на „рокзвезди“, бунтари и лоши момчета. Зад грандиозните  постижения, постигнати с много труд обаче понякога се крие тъмна страна, която на моменти взема превес. Животът сякаш има една невъобразима симпатия към талантливите хора, които често са спрягани за негодници и черни овци, защото те знаят как дa живеят. Нерядко са упреквани в своеволно поведение, а хората клатят недоверчиво глави към тях.


Сезон, отвори се!
ОТ ГРАДА
26 май 2022 | Общество

Сезон, отвори се!

Летният туристически сезон ще бъде официално открит на 11 юни в курортен комплекс „Златни пясъци“. Министърът...

Затова и остават неразбрани. Същността им сякаш е скрита повече от айсберг. На повърхността се подава само най-нищожната им част, а най-доброто и най-истинското от тях често остава скрито и охранявано зад зениците им. Кулинарията е тяхната страст, а работата им е като постройка, която не могат да оставят да бъде разрушена, без да откъснат част от себе си. Предлагаме ви 5 знаменити кулинари с имидж на бунтари, които винаги ще ни вълнуват.

Антъни Бурдейн

Когато известният американски ресторантьор Антъни Бурдейн взе решението да отнеме живота си в хотел в Париж, светът беше потресен. Бурдейн беше бунтар със силно желание да живее пълнокръвно по свои собствени правила. Колекцията му от татуировки и пиперливият му език само свидетелстваха, че той не е дошъл на този свят, за да води безлично и бледо съществуване. Той беше от хората, които са като горящ фитил и постоянно усещат някаква тръпка в стомаха и блаженство в жилите.

Бурдейн често определяше себе си като хипи. Подхождаше с хумор и често казваше, че вероятно в очите на мнозина изглежда като алкохолик. Шеф готвачът не спестяваше нищо от миналото си пред света – разказваше открито за злоупотребата си с наркотици и критикуваше прехвалените звезди Мишлен.

Професионалното „прегаряне“ е болестта на съвремието, която съпътства шеф готвачите. А наркотиците, алкохолът и суицидните мисли са клопката, в която често попадат заради напрежението. Самият Бурдейн често е изтъквал, че води постоянна вътрешна борба между две същности, а душевен мир постига единствено благодарение на любимата си Азия Ардженто.

 

В мен има човек, който иска да лежи по цял ден, да пуши трева и да гледа детски и стари филми. Лесно бих могъл да бъда такъв. Целият ми живот е поредица от опити да надхитря този човек" - казва за себе си Бурдейн.

Когато е бил по-млад, давал и последните си пари за кокаин. След като побеждава битката с дрогата обаче, идват гневът и депресията, която му е постоянен житейски спътник, кацнал на рамото. Добива популярност на 44 години и го застига друг подъл противник – алкохолът. Всяка следваща буря в живота на Бурдейн сякаш учтиво изчаква своята предшественица да попие , за да освободи място на следващата. Алкохолът му дава онова дълбоко чувство на разбиране, което така и не намира в живота си. Постоянно се чувства самотен, а усещането за липса на смисъл и цел в живота го тласкат към самоубийство.

 „Чувствам се като Квазимодо. Ако той отсядаше в скъпи хотели, то това щях да съм аз. Чувствам се изолиран. Ужасен съм в комуникацията си с хората, които обичам.“ Дните преди самоубийството шеф готвачът е преуморен, затваря се и не говори с никого. Хората около него споделят, че не са подозирали, че е страдал от депресия. Успехите така и не му носят дълго търсеното щастие. Той се чувства така сякаш е откраднал живота на някой друг.

Когато умра, със сигурност няма да съжалявам, че съм пропуснал възможност да си прекарам добре някъде. Моето разкаяние ще бъде към хора, които съм наранил, които съм предал, разхищението на активи и пропиляването ан предимства" - казва шеф готвачът.

Голяма смелост се изисква да отстояваш до края на живота си истина, която е неприемлива за света. Той успява. Но плаща твърде скъпо - с живота си.

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.