Звезди

Андре Токев и още 4 шеф-готвачи, които отстояват имиджа на "лоши момчета"

Зад грандиозните успехи, постигнати с много труд, понякога се крие тъмна страна, която на моменти взема превес

Андре Токев и още 4 шеф-готвачи, които отстояват имиджа на "лоши момчета"

Photo by Frederick M. Brown/Getty Images

Днес Андре Токев напуска затвора, след като излежа повече от половината от присъдата си за шофиране в нетрезво състояние и след като съдът прие да го освободи предсрочно. Макар затворническата администрация да обжалва решението, решение на апелативните магистрати постанови, че Токев е дал доказателства за поправянето си и че е готов да се върне в обществото.

Случаят с Андре Токев ни провокира да се замислим за нелеката работа на шеф готвачите, която обикновено остава скрита от погледите ни. Подхождаме с голяма взискателност към тези професионалисти, без да си даваме сметка с колко много труд са подплатени успехите им, а несъвършеният им човешки образ сякаш остава на заден план. Обичаме ги когато са на върха, но ги мразим и критикуваме, когато стъпят накриво. 

Харизматичните шеф готвачи в днешно време притежават както усет към храната, така и специално отношение към живота. Те са писатели, кулинарни пътешественици, които обикалят света, менажират ресторанти и участват в телевизионни предавания и документални филми. Притежават имидж на „рокзвезди“, бунтари и лоши момчета. Зад грандиозните  постижения, постигнати с много труд обаче понякога се крие тъмна страна, която на моменти взема превес. Животът сякаш има една невъобразима симпатия към талантливите хора, които често са спрягани за негодници и черни овци, защото те знаят как дa живеят. Нерядко са упреквани в своеволно поведение, а хората клатят недоверчиво глави към тях.

Затова и остават неразбрани. Същността им сякаш е скрита повече от айсберг. На повърхността се подава само най-нищожната им част, а най-доброто и най-истинското от тях често остава скрито и охранявано зад зениците им. Кулинарията е тяхната страст, а работата им е като постройка, която не могат да оставят да бъде разрушена, без да откъснат част от себе си. Предлагаме ви 5 знаменити кулинари с имидж на бунтари, които винаги ще ни вълнуват.

Антъни Бурдейн

Когато известният американски ресторантьор Антъни Бурдейн взе решението да отнеме живота си в хотел в Париж, светът беше потресен. Бурдейн беше бунтар със силно желание да живее пълнокръвно по свои собствени правила. Колекцията му от татуировки и пиперливият му език само свидетелстваха, че той не е дошъл на този свят, за да води безлично и бледо съществуване. Той беше от хората, които са като горящ фитил и постоянно усещат някаква тръпка в стомаха и блаженство в жилите.

Бурдейн често определяше себе си като хипи. Подхождаше с хумор и често казваше, че вероятно в очите на мнозина изглежда като алкохолик. Шеф готвачът не спестяваше нищо от миналото си пред света – разказваше открито за злоупотребата си с наркотици и критикуваше прехвалените звезди Мишлен.

Професионалното „прегаряне“ е болестта на съвремието, която съпътства шеф готвачите. А наркотиците, алкохолът и суицидните мисли са клопката, в която често попадат заради напрежението. Самият Бурдейн често е изтъквал, че води постоянна вътрешна борба между две същности, а душевен мир постига единствено благодарение на любимата си Азия Ардженто.

 

В мен има човек, който иска да лежи по цял ден, да пуши трева и да гледа детски и стари филми. Лесно бих могъл да бъда такъв. Целият ми живот е поредица от опити да надхитря този човек" - казва за себе си Бурдейн.

Когато е бил по-млад, давал и последните си пари за кокаин. След като побеждава битката с дрогата обаче, идват гневът и депресията, която му е постоянен житейски спътник, кацнал на рамото. Добива популярност на 44 години и го застига друг подъл противник – алкохолът. Всяка следваща буря в живота на Бурдейн сякаш учтиво изчаква своята предшественица да попие , за да освободи място на следващата. Алкохолът му дава онова дълбоко чувство на разбиране, което така и не намира в живота си. Постоянно се чувства самотен, а усещането за липса на смисъл и цел в живота го тласкат към самоубийство.

 „Чувствам се като Квазимодо. Ако той отсядаше в скъпи хотели, то това щях да съм аз. Чувствам се изолиран. Ужасен съм в комуникацията си с хората, които обичам.“ Дните преди самоубийството шеф готвачът е преуморен, затваря се и не говори с никого. Хората около него споделят, че не са подозирали, че е страдал от депресия. Успехите така и не му носят дълго търсеното щастие. Той се чувства така сякаш е откраднал живота на някой друг.

Когато умра, със сигурност няма да съжалявам, че съм пропуснал възможност да си прекарам добре някъде. Моето разкаяние ще бъде към хора, които съм наранил, които съм предал, разхищението на активи и пропиляването ан предимства" - казва шеф готвачът.

Голяма смелост се изисква да отстояваш до края на живота си истина, която е неприемлива за света. Той успява. Но плаща твърде скъпо - с живота си.


Марко Пиер Уайт 

Още едно лошо момче в списъка, което чувства, че е негов дълг да тегли един ритник на всяко ограничаващо схващане за света. Марко Пиер Уайт  е прочут заради бурния си нрав толкова, колкото и заради умението си да готви. Британецът руши с усмивка образа на традиционния шеф-готвач с различната си гледна точка и външнен вид на момче, който силно наподобява на този на член на рок банда.  На 16 години пристига в Лондон с амбицията на младия човек, който има малко повече от съвсем малко - 7.36 паунда в джоба си, малко книги и дрехи. 

На 24 години става главен готвач в ресторант Харвис. Уайт не само e най-младият готвач, печелил някога три звезди Мишлен, но и единственият, който се осмелява да ги върне. Момче с буен темперамент, страстен пушач и знаменит готвач. Наричат го Дяволът Марко, както и White Heat. Подобно на Кобейн, неговата звезда изгрява ярко, макар и за кратко, като се оттегля на 38 години поради физическо и емоционално прегаряне. Ръководи се единствено от възторга към света, който по законите на живота  е точно толкова голям, колкото е и тъгата му. Избира да поеме по друг път, като бъде ресторантьор, защото отказва да е оценяван и критикуван от хора, чиито познания в кулинарията според него не са на необходимото ниво.

Има още...


Людо Лефевр

Отправяме поглед към друг шеф, при който вятърът е раздухал въглените в разпалената му глава и му нашепва да следва собственото си вътрешно чувство.  С умопомрачителна визия и плътен глас, този дързък кулинарен артист се противопоставя на стереотипа на пълничкия френски готвач. Роден в малко селце в Шарбюи, Оксер, Бургундия, той поема смело по нелекия път на кулинарията, макар все някой да се опитва да го отклони от него. Любовта му към храната започва в детството му, когато прекарва ваканциите в кухнята на баба си. Баща му го води в местен ресторант, като моли да назначат сина му на най-нежеланата работа, с намерението да го обезкуражи да се занимава с тази професия, но на Лефевър взема, че му харесва.  Официалното му кулинарно обучение започва на 14-годишна възраст в ресторант L'Esperance.

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

След обучение в едни от най-добрите кухни във Франция, той постига успех с нестандартна концепция в Лос Анджелис. Лефевр описва храната си като „френска с международен привкус“. Удостоен с престижната награда Mobil Travel Guide Five Star Award за два различни ресторанта, L'Orangerie през 1999 и 2000 г. и Bastide през 2006 г. След това създава LudoBites и отваря още два ресторанта в Лос Анджелис, Trois Mec и Petit Trois. Определен е от асоциацията за луксозни хотели и ресторанти Relais & Châteaux за един от 50-те най-велики готвачи в света.

Готвенето у дома е много важно за кулинаря. Затова се вдъхновява да създаде видео поредица, заснета в дома му - „Ludo à la Maison“, която показва домашни рецепти изабавни истории от живота му във Франция и професионалните кухни. Той пречупва концепцията за готвенето и с енергията и ентусиазма си събужда за нов живот ястия, като им придава доза изисканост. Известен както с колоритните си и сложни ястия, така и със своя перфекционизъм и буен нрав. В кухнята той е истински командир, който се пали от най-малкото, защото винаги изпипва детайла. 


Гордън Рамзи

Британският готвач е носител на седем звезди Мишлен за четири от ресторантите си, което му извоюва завидно място в кулинарните среди. Собственик на редица ресторанти, автор на кулинарните книги, които веднага се превръщат в бестселъри, както и шеф-готвач в риалити предавания. Често е определян като груб човек, който не си мери приказките. Избухливият му характер е причина за множество проблеми със закона и обвинения в расизъм и хомофобия. 

 

През 90-те години попада под окото на органите на реда заради непристойно поведение в тоалетните на метростанция на лондонското метро. Причината е прозаична - пиянска нощ с приятели. Това обаче съвсем не е всичко, няколко години по-късно Рамзи е арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Скандалите сякаш следват Рамзи по петите. В риалити предаването Hell's Kitchen зрителите често стават свидетели на нервните му изблици към участниците, които ескалират.  Веднъж дори стига да физическа саморазправа. По-късно шеф готвачът съжалява за постъпката си.

"Обиди ме и аз много се ядосах. След като го блъснах, той падна и нарани глезена си. Не беше умишлено. Хората знаят, че съм избухлив, но не исках да нараня човек."

Той е бил обвинен и в нападение на един от сладкарите си. Твърденията са, че спорът възниква заради кулинарни разногласия - бананово парфе е ябълката на раздора, заради която Рамзи е готов да вдигне всичко във въздуха. Хубавото на кулинаря е, че произшествията бързо губят драматичното си напрежение, щом се успокои.


Андре Токев

Започва професионалния си живот в семейния ресторант в Германия. Израснал в Алжир, Германия и България. От 2000г. е главен готвач в Hilton във Франция, Австрия и България. Собственик на ресторант ANDRé.  Президент на "Бокюз д' Ор България, почетен президент на Българската асоциация на готвачите и член на журито на Master Chef. Основоположник на гурме културата у нас. Естествено е очакванията към човек с богата биография като Андре да са високи. Интелигентното му и изразително лице и доброто възпитание в съчетание с професионализма му винаги са будели респект. 

Шеф Андре Токев добре знае какво е работата да заема голяма част от времето ти и в един момент да се изправи застрашително срещу здравето ти. Готвачът неведнъж е споделял, че работният му ден започва в 4 сутринта и приключва в 1 вечерта. Удоволствието към готвенето постепенно го тласка към перфекционизъм. 

Влизаш в един тунел и си мислиш, че си безсмъртен, но не усещаш как организмът ти се изморява..“ – споделя той.

А последствията се особено сурови. 53-годишният готвач беше хванат да кара пиян на 31 октомври м.г. Проверката на полицаите показа, че е шофирал с 1,9 промила алкохол в кръвта. Освен това има и предишна 3-месечна условна присъда, постановена от варненския съд, отново за шофиране в нетрезво състояние.  

С днешна дата Андре Токев, когото познаваме от екрана, показа човешкия си образ. Освен неговите силни страни, имахме възможност да видим и слабостите му. Някои побързаха да го упрекнат. И с право. Защото законът важи за всички. Важно е да помним обаче че животът понякога дава горчиви уроци, които ни помагат да не повтаряме грешките си. А когато в мрака видим човешката същност на някого, на когото сме се възхищавали преди, най-нормалната реакция би била да ни се прииска да го прегърнем и да се опитаме да му простим.

 

Бела Хадид за индустрията, която ѝ докара депресия и безпокойство