Животът съвсем ясно сочи, че дори и да се намираш на върха в много отношения – да се радваш на популярност, да разполагаш със средства да си позволиш всичко и да притежаваш красота, не означава, че страхът не владее всяка клетка на твоето тяло.
Доказателство за това е Бела Хадид. През 2016 година тя беше избрана за модел на годината от индустрията, което е значително признание в този бизнес. Сестра й Джиджи навремето първа тръгва по модните подиуми. До 16-тата си година Бела не е обмисляла модата като потенциално поприще. Като малка тренира конен спорт и дори се подготвя за Олимпиада в Рио. Плановете й обаче се обръщат с главата надолу, когато е диагностицирана с хронична лаймска болест и тази спънка поставя точка на спортната й кариера. Две години по-късно заминава за Ню Йорк да учи фотография. Сестра й Джиджи обаче решава да я включи в модно дефиле и тогава започва нейният път в модата.
Трудно можем да си представим, че някой, който изглежда толкова самоуверено на снимки, вътрешно се срутва под цялото напрежение, което светът стоварва върху раменете му. Според Бела картината, която е нарисувала за себе си пред останалите, е твърде далеч от нейната действителност.
„Страдам от огромна социална тревожност! Купоните не са моето нещо, но почувствах огромен натиск да показвам този образ, защото предположих, че това е всичко, което хората искат от мен", споделя по-малката сестра Хадид. Бела описва Джиджи като „много енергична“ и „екстровертна“, докато тя „винаги е много сдържана“.
Тя твърди, че състоянието ѝ предизвиква силен дискомфорт в ситуации, в които се оказва център на внимание. Силното треперене и сърцебиене са нейни постоянни спътници преди всяко събитие, а когато притеснението започне да взема връх, Бела споделя, че дори забравя как да ходи.
24-годишната звезда се появи на корицата на септемврийския брой на Vogue и в интервюто разказва, че диагнозата социална тревожност ѝ е поставена скоро след началото кариерата ѝ. Бела е едва на 17 години, когато бурно навлиза в модната индустрия. А както знаем, тя не е особено щедра – колкото ти дава, толкова може и да ти вземе. Високите стандарти, очакванията на феновете и следенето под лупа от медиите могат да бъдат смазващи. Тя признава, че сякаш е раздвоена между две идентичности: трудно балансира публичната личност със своята истинска същност. „Сякаш имаше две Бели - аз, човек в процес на изграждане на идентичността си и Бела Хадид алтер егото - бот, който излиза всяка вечер?"
Уверената си версия, готова винаги да позира пред камерата, тя нарича Белинда. "Белинда е увереният модел пред фотоапаратите. Тя е моята пълна противоположност, която не се свени да покаже малко кожа", казва Хадид пред списанието. Белинда сякаш няма емоции, винаги е овладяна, красива за окото и достойна за завист. Тя обаче е добре поставена маска, а не мерило за пълноценен живот.
Бела не е съвсем сигурна дали трябва да се защитава от света навън или от нещо, което е вътре в нея. С красивата си външност и недотам здравословните напътствия на стилисти и мениджъри, които я тласкат към имиджа на празно красиво момиче, тя затъва дълбоко и се губи в представата за публичния си имидж.
А както знаем – което си прилича, привлича. Очакванията стават все по-завишени, а желанието да се скриеш за кратко от света – все по-голямо. Младото момиче плаща висока цена - губи своята идентичност, обезличава се и започва да живее в тъжната и нещастна заблуда на съвременния свят. Разсъбличането, което работата ѝ налага, се отразява пагубно на менталното ѝ здраве. В огледалото й трябва минутка, за да се разпознае, но много повече, за да свикне, че това е точно тя. Потискането на тревогите има обратния ефект. Прави така, че да изпъкнат с пълна сила на повърхността.
"Чувствах огромно напрежение в поддържането на имиджа си, но въпреки това се убеждавах, че хората искат точно това от мен. Не исках да разочаровам някого и се страхувах да говоря открито за страховете и притесненията си. Имах всичко, за което много хора мечтаят, и се чувствах депресирана. Нямаше никаква логика", споделя Бела.
Интервюто й напомня на дълбоко поемане на въздух след принудително продължително задържане. Високо горе, там на върха, определено не винаги е весело. Особено когато не си съвсем сигурен кой си и увереността винаги ти се изплъзва ловко между пръстите. Едно е сигурно - докато правим празни обиколки към съвършенството, животът следва своя собствен ритъм и отмерва времето, без право на отмяна.
Домашните любимци: по-успешните инфлуенсъри
