ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Бела Хадид за индустрията, която ѝ докара депресия и безпокойство

Бела Хадид за индустрията, която ѝ докара депресия и безпокойство

 снимка: Lionel Hahn/Getty Images

Животът съвсем ясно сочи, че дори и да се намираш на върха в много отношения – да се радваш на популярност, да разполагаш със средства да си позволиш всичко и да притежаваш красота, не означава, че страхът не владее всяка клетка на твоето тяло.

Доказателство за това е Бела Хадид. През 2016 година тя беше избрана за модел на годината от индустрията, което е значително признание в този бизнес. Сестра й Джиджи  навремето първа тръгва по модните подиуми. До 16-тата си година Бела не е обмисляла модата като потенциално поприще. Като малка тренира конен спорт и дори се подготвя за Олимпиада в Рио. Плановете й обаче се обръщат с главата надолу, когато е диагностицирана с хронична лаймска болест и тази спънка поставя точка на спортната й кариера. Две години по-късно заминава за Ню Йорк да учи фотография. Сестра й Джиджи обаче решава да я включи в модно дефиле и тогава започва нейният път в модата.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Bella (@bellahadid)

Трудно можем да си представим, че някой, който изглежда толкова самоуверено на снимки, вътрешно се срутва под цялото напрежение, което светът стоварва върху раменете му. Според Бела картината, която е нарисувала за себе си пред останалите, е твърде далеч от нейната действителност.

Страдам от огромна социална тревожност! Купоните не са моето нещо, но почувствах огромен натиск да показвам този образ, защото предположих, че това е всичко, което хората искат от мен", споделя по-малката сестра Хадид. Бела описва Джиджи като „много енергична“ и „екстровертна“, докато тя „винаги е много сдържана“.

Тя твърди, че състоянието ѝ предизвиква силен дискомфорт в ситуации, в които се оказва център на внимание. Силното треперене и сърцебиене са нейни постоянни спътници преди всяко събитие, а когато притеснението започне да взема връх, Бела споделя, че дори забравя как да ходи.

24-годишната звезда се появи на корицата на септемврийския брой на Vogue и в интервюто разказва, че диагнозата социална тревожност ѝ е поставена скоро след началото кариерата ѝ. Бела е едва на 17 години, когато бурно навлиза в модната индустрия. А както знаем, тя не е особено щедра – колкото ти дава, толкова може и да ти вземе. Високите стандарти, очакванията на феновете и следенето под лупа от медиите могат да бъдат смазващи. Тя признава, че сякаш е раздвоена между две идентичности: трудно балансира публичната личност със своята истинска същност. „Сякаш имаше две Бели - аз, човек в процес на изграждане на идентичността си и Бела Хадид алтер егото - бот, който излиза всяка вечер?"

Уверената си версия, готова винаги да позира пред камерата, тя нарича Белинда. "Белинда е увереният модел пред фотоапаратите. Тя е моята пълна противоположност, която не се свени да покаже малко кожа", казва Хадид пред списанието. Белинда сякаш няма емоции, винаги е овладяна, красива за окото и достойна за завист. Тя обаче е добре поставена маска, а не мерило за пълноценен живот.

Бела не е съвсем сигурна дали трябва да се защитава от света навън или от нещо, което е вътре в нея. С красивата си външност и недотам здравословните напътствия на стилисти и мениджъри, които я тласкат към имиджа на празно красиво момиче, тя затъва дълбоко и се губи в представата за публичния си имидж.

А както знаем – което си прилича, привлича. Очакванията стават все по-завишени, а желанието да се скриеш за кратко от света – все по-голямо. Младото момиче плаща висока цена - губи своята идентичност, обезличава се и започва да живее в тъжната и нещастна заблуда на съвременния свят. Разсъбличането, което работата ѝ налага, се отразява пагубно на менталното ѝ здраве. В огледалото й трябва минутка, за да се разпознае, но много повече, за да свикне, че това е точно тя. Потискането на тревогите има обратния ефект. Прави така, че да изпъкнат с пълна сила на повърхността.

"Чувствах огромно напрежение в поддържането на имиджа си, но въпреки това се убеждавах, че хората искат точно това от мен. Не исках да разочаровам някого и се страхувах да говоря открито за страховете и притесненията си. Имах всичко, за което много хора мечтаят, и се чувствах депресирана. Нямаше никаква логика", споделя Бела.

Интервюто й напомня на дълбоко поемане на въздух след принудително продължително задържане. Високо горе, там на върха, определено не винаги е весело. Особено когато не си съвсем сигурен кой си и увереността винаги ти се изплъзва ловко между пръстите. Едно е сигурно - докато правим празни обиколки към съвършенството, животът следва своя собствен ритъм и отмерва времето, без право на отмяна.

 

Домашните любимци: по-успешните инфлуенсъри

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.