Музиката е универсален език, който успяваме да разберем със сърцето си. Един от най-големите „лингвисти“ в световната музикална история си остава Джими Хендрикс, който днес щеше да стане на 79 години. Той притежава изумителна способност да опитомява китарата и да свири на нея не само с пръсти, но и със зъби, със затворени очи, а понякога дори я слага зад гърба си и пак уцелва струните. И не просто удря правилните акорди, а създава виртуозни произведения в своите импровизации.
Музикантът се ражда на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон, а рожденото му име е Джони Алън Хендрикс. Когато е на 3, баща му решава да го прекръсти с името на починалия му брат – Джеймс, откъдето идва и познатото и до днес обръщение Джими. Родителите му се развеждат, когато е на 9, а 7 години по-късно майка му умира. Джими е оставен при баба си – индианка от племето чероки.
Първите си музикални опити прави с укулеле, а по-късно баща му подарява акустична китара, която е купил от битака за 5 долара. Отделя се от музиката само докато е в армията. Постъпва като парашутист, за да избегне присъда за шофиране на крадена кола, но на 26-ия скок си чупи глезена и се уволнява. После се мести в Нашвил, където започва да свири с местни групи. Талантът му веднага е забелязан и става поддържащ музикант на изпълнители като блус музикантът Би Би Кинг и дори самия Литъл Ричард, считан за един от пионерите в рокендрола.
Големият му пробив обаче не идва на родна земя – китаристът на група Animals вижда необятните способности на Джими и му урежда среща с британския продуцент Майкъл Джефри. Двамата се договарят и така се ражда групата The Jimi Hendrix Experience, в чийто състав влизат още китаристът Ноел Рединг и барабанистът Мич Мичъл. Триото покорява музикалните сцени във Великобритания, а Джими се нарежда до големите имена на Ерик Клептън, с когото стават приятели, и членовете на The Beatles и The Who.
Продължава на следващата страница...
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
