Не знам как е с другите момичета, но аз винаги съм полагала по-голямо старание към външния си вид, когато ми предстои излизане с приятелки или на сбирка, при която представителите на другия пол преобладават. По същия начин се заглеждам и с копнеж по красавици и дами със стил, заради неудовлетвореността ми от физическите ми данни и постоянната ми несигурност в добрия ми вкус. Не са една и две жените, чиято хубост и обаяние са ме карали да изпитвам завист, но родената в същата година като мен Изабел Аджани чувствам като едно нереализирано алтернативно мое проявление.

Харесвам тази жена още от далечните 70 години на миналия век, когато като ученичка гледах "Плесницата" - филм с нейно участие, отразяващ сложните взаимоотношения между родители и деца в тийнейджърска възраст. Оттогава не съм спряла да изпитвам възхищение към тази безспорно блестяща с екзотична хубост красавица, способна на страст и бурни емоции в личния си живот, но и доказано талантлива актриса с многостранен талант.

Родена е на 27 юни 1955 г. в 17-и район на Париж. Майка й Аугуста Швайнбергер е католичка от Бавария, а баща й Мохамед Шариф Аджани е алжирец, участвал във френската армия през войната. След сватбата си двамата заживяват в Париж, въпреки че булката не знае френски.

Детството на Изабел преминава в северозападно предградие на Париж, където баща й работи в гараж. Говори свободно френски и немски и се чувства удобно в различните етнически и културни навици на родителите си. 12-годишна играе в любителски театър, а на 15 се снима в първия си филм - "Малкият въглищар". През 1974 г. получава от "Комеди Франсез" предложение за 20-годишен договор, което отказва заради заетостта си в киното. Печели националната филмова награда на Франция - "Сезар", през 1982 г., 1984 г., 1989 г. и 1995 г.

Именно "Плесницата" е причината да бъде забелязана и оценена от Франсоа Трюфо, който я кани във филма си "Историята на Адел Ю.", където тя се превъплъщава в ролята на дъщерята на Виктор Юго. За това си изпълнение, направило силно впечатление на критиката, нарекла таланта й "чудовищен", е номинирана за "Оскар", като 30 години държи първенство за най-млада актриса с номинация.

За ролята си на Камий Клодел в едноименния от 1988 г. филм печели наградите "Сезар", "Сребърна мечка" и е номинирана за "Оскар".

Има две деца: Барнаби (1980 г.) от оператора Брюно Нюитен и Габриел (1995 г.) от големия британски актьор Даниъл Дей-Луис, с когото живее повече от пет години в Лондон и който я напуска непосредствено преди раждането на сина им.

Има кратка романтична връзка и с известния холивудски Дон Жуан -Уорън Бийти. През 2002 г. се проваля шумно афишираната й сватба с френския композитор Жан Мишел Жар. 

Днес, на 66 години, Изабел Анджани като че ли е постигнала равновесието, така необходимо за всички ни. Тя е все така хубава, очароваща и вдъхновяваща. И показва, че животът и красотата са възможни на всякаква възраст.