ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как Мерилин Монро и Нийл Армстронг казват "Благодаря!"

Как Мерилин Монро и Нийл Армстронг казват "Благодаря!"

Нийл Армстронг, Джон Ленън, Мерилин Монро, Барак Обама, Клайд (от Бони и Клайд) – те всички спонтанно са грабвали химикалката, за да напишат бързо писмо, в което да изразят своята благодарност. И до днес тези бележки звучат трогателно, независимо от повода, по който са написани, а със сигурност от гледна точка на притежателите им, вероятно са цяло богатство. 

Благодаря, че ме пазихте в безопасност на Луната

Ако заради работата ви се налага да напуснете планетата, да се разходите на Луната, е важно хората, които създават оборудването ви, да правят нещата по правилния начин. Задачата на инженерния екип на Extravehicular Mobility Unit (EMU) – хората, които са създали скафандъра на Нийл Армстронг, е била наистина отговорна, за да се осъществи историческата му мисия. И по повод 25-годишнина от кацането на Луната той им пише следното:  

"За отбора на EMU:

Спомням си, че преди около четвърт век отбелязах, че ему е австралийска нелетяща птица с височина 6 фута. Мислех, че в общи линии това е истината.

Оказа се, че това е един от най-сниманите космически кораби в историята. Това несъмнено се дължи на факта, че беше доста фотогеничен. Също толкова важна за успеха му беше характеристиката да скрива от погледите грозния си обитател.

Истинската му красота обаче беше, че работеше. Беше жилав, надежден и почти пухкав.

На всички вас, които направихте това, изпращам благодарности и поздравления.

На Ваше разположение,

Нийл Армстронг 

Благодаря ти, че не ме удари

Веднъж през 1974 г. Джон Ленън се появил пиян в клуб „Трубадур“ в Лос Анджелис и спрял да пречи на The Smothers Brothers по време на тяхното изпълнение. Последвало масово сбиване, в което участвали почти всички, включително актрисата Пам Гриър. На следващия ден тя получава тази бележка от Джон Ленън:

Скъпа Пам,

Извинявам се, че бях толкова груб и благодаря, че не ме удари.

Джон Ленън

P.S. Хари Нилсън се чувства по същия начин.

Благодаря за шампанското

Понякога малкото е много. Ето и едно благодарствено писмо от Мерилин Монро

"Уважаеми г-н фон Фюлсдорф,

Благодаря Ви за шампанското.
Пристигна, изпих го и бях по-мила.
Благодаря отново.

С най-доброто, на което съм способна,

Мерилин Монро

Благодаря, че включихте животни в книгата си

След като прочита с дъщеря си книгата „Животът на Пи“ един фен пише кратко писмо до автора Ян Мартел.

Г-н Мартел,

С дъщеря ми току-що завършихме  „Животът на Пи“ заедно. И двамата се съгласихме, че предпочитаме истории с животни.

Това е прекрасна книга – елегантно доказателство за Бог и силата на разказването на истории.

Благодаря ви.

Барак Обама

Благодаря ви, че сте направили хубава кола

Когато един продукт ви е служил добре, винаги е хубаво да напишете благодарствено писмо до хората, които са го създали. Така е направил и Клайд Бароу, от известната престъпна двойка Бони и Клайд.

Уважаеми господине, 

Докато все още дишам, искам да Ви кажа каква страхотна кола правите. Карал съм Форд винаги, когато e трябвало да се измъкна. Заради устойчивата скорост и липсата на проблеми Ford е пред всяка друга кола. Дори бизнесът ми да не е точно законен, няма да навреди, ако ви кажа каква хубава кола е моделът V8.

Искрено Ваш,

Клайд Бароу

Твърди се, че Хенри Форд е получил това писмо месец преди Бони и Клайд да бъдат застреляни през 1934 г., докато опитват да избягат от полицията. Това се случило във Форд, модел V8.  

 

Когато писмата бяха на хартия

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...